– Разбрах от баща ми – поясни най-едрото от тях. – Той е военен и знае какво се случва в армията. Нима твърдиш, че той лъже?
– Да! – кресна Тайлър. – След като казва, че баща ми е престъпник, лъже!
– Дезертьор значи страхливец, нали? – обади се друг осемнайсетгодишен хлапак на име Джак, висок и доста дебел. – Излиза, че баща ти е обикновен шубелия, а? – каза той и блъсна Тайлър в рамото.
Тайлър се просна на земята и хлапаците избухнаха в смях. Един от тях му помогна да се изправи и стегна ръце около тялото му, а Джак сви юмрук, за да го удари в корема.
– Тая няма да я бъде! – разнесе се глас зад тях.
Ръката на Джак беше светкавично извита зад гърба.
Момчетата се обърнаха едновременно към изскочилата изневиделица Мишел. Тя пусна объркания дебелак и хладно подхвърли:
– Какво става, момчета? Май си падате по груповите нападения, а?
– Теб какво те засяга? – изръмжа Джак.
– Тайлър е мой приятел.
– Искаш да кажеш, че си му охрана? – каза нахаканият младеж и я изгледа отгоре надолу. – Жени ли те пазят, Уинго?
Групичката отново избухна в смях.
– Мога да се защитавам и сам! – отсече Тайлър, успял да се вдигне на крака.
– Знам, че можеш. Но шестима срещу един не ми се струва честно. Я да видим за какво става въпрос… – Тя огледа хлапаците и накрая попита Джак: – Ти играеш футбол, нали?
– Започнах като ляв полузащитник – изпъчи се той.
– Това означава, че си едър и силен.
Усмивката на Джак се разшири.
– Но пък си дебел и тромав и едва ли можеш да пробягаш повече от десет метра, без да припаднеш!
Дебелакът я зяпна и усмивката му се стопи.
Мишел се извърна към Тайлър.
– Той не е едър като теб, но пък е пъргав и жилав. Тренира плуване, значи притежава отлична издръжливост. Ако се сбиеш с него и не го повалиш още с първия удар, ще започне да танцува около теб и бързо ще те изтощи. И ръката си няма да можеш да вдигнеш. А баща му, когото наричате страхливец, служи в специалните части. Когато се стигне до ръкопашен бой, тези хора са извънземни. Може би си мислите, че ММА бойците са върхът, но те няма да издържат и един рунд срещу тюлен или рейнджър. Освен това командосите от специалните части няма да ви ступат, а направо ще ви ликвидират. Бас държа, че бащата на Тайлър го е научил на едно-друго… – Тя погледна Тайлър, който се беше втренчил в Джак. – Струва ми се, че в момента е готов да ти откъсне главата. – Помълча за момент, а след това се обърна към Джак и подхвърли: – Защо не се разберете само двамата? Ако някой от твоите приятелчета направи опит да ти помогне, ще си има работа с мен. Тук трябва да ви предупредя, че макар да съм жена, знам как да се бия!
Джак и Тайлър продължаваха да се гледат намръщено. В крайна сметка Джак беше този, който отмести очи и промърмори:
– Майната му; няма да развалям отбора, за да наритам задника на някакъв нещастник!
След тези думи им обърна гръб и се върна при съучениците си.
Двамата останаха да гледат след тях.
– Благодаря ти – рече след известно време Тайлър.
– Е, ти нямаше нужда от мен – сви рамене Мишел. – Ако бяхте само двамата, със сигурност щеше да му видиш сметката.
– Наистина ли мислиш така?
– Ти имаш хъс, Тайлър. А онзи има само шкембе.
– Всъщност какво правиш тук? – попита той.
– Аз те докарах, нали? Е, сега идвам да те прибера.
– Имам други планове.
– Какви по-точно?
– Няма значение. Просто други.
– Вече обсъдихме този въпрос. За момента е най-добре да бъдем заедно.
– Но аз не искам.
– Какво се промени оттогава досега? – внимателно го погледна тя, после зърна телефона в ръката му и всичко ѝ стана ясно. – Кога получи отговор от баща ти?
– Просто ме остави на мира!
– Няма как да стане.
– В такъв случай аз изчезвам – отвърна той и понечи да си тръгне, но тя го хвана за ръката.
– Нека набързо ти обясня някои неща, Тайлър. Тази сутрин ние с Шон отидохме да проверим една улика, която открих в дома ти. Тя ни отведе в мотел, който фалшивата ти майка е използвала за тайна квартира.
– Какво?!
– Няма значение. Докато бяхме там, някой залепи за вратата пресовка взривен материал, най-вероятно семтекс. Ако не беше бързата реакция на Шон, сега нямаше да съм тук и онези момчета щяха да ти сритат задника. По-голямата част от мотела беше разрушена, но за щастие, без жертви.
– Бомба?
– Да, бомба. И тъй, кога получи отговор от баща ти?
– Видях съобщението му малко преди обед.
– Какво пише?
– Нищо особено – отвърна Тайлър и заби поглед в краката си.
– Никак не те бива да лъжеш.
– Не лъжа!