– Според мен АВР не е оторизирана да провежда секретни операции извън събирането на разузнавателна информация, удари с безпилотни самолети или доставки на оръжие за враговете на нашите врагове – каза Шон.
– Това е вярно – кимна Литълфийлд. – Но тук се включва ЦРУ, което има широки пълномощия в тази област. За съжаление, и техният бюджет беше орязан и това се отрази зле на някои от последните им операции. За разлика от тях обаче Министерството на отбраната разполага с далеч повече средства за финансиране на своите операции въпреки съкращенията в бюджета.
– Искаш да кажеш, че ЦРУ им предлага прикритието на своите чуждестранни бази и… – започна Мишел.
– … и пълно обучение във Фермата във Вирджиния – вметна Литълфийлд.
– А АВР доставя оперативните агенти, така ли?
– Те дори копират инициативите на иранското бюро на Лангли, тъй наречения "Персийски дом". Създали са специална структура за обединяването на ресурсите в проблемните страни по света. Сложно е да оставят агентите си там, след като съответните бойни части получават заповед да се приберат у дома. Един от начините е да ги накарат да захвърлят униформите фиктивно – тоест обучават дадения боец и го изпращат в съответния район, а прикритието се осигурява от ЦРУ.
– Значи Уинго е изпълнявал задача на АВР и ЦРУ? – попита Шон. – Потегля с един милиард евро и след това изчезва?
– Имате ли представа къде се намира в момента? – добави Мишел.
Агентът поклати глава.
– Може би все още в Близкия изток, а може би в Индия. Или се е върнал в Щатите – промърмори той. – Колкото знаете вие, толкова и аз.
– На кого е трябвало да предаде парите?
– Опитах се да разбера, но засега без успех. Все пак се докопахме до нещо, което АВР и ЦРУ не са замели.
– По какъв начин? – попита Мишел.
По лицето на Литълфийлд се изписа разочарование.
– Хей, в чужбина не играят само тия две агенции! Бюрото също разполага с ресурси там… – Той извади някакъв лист от папката и го размаха. – В близост до крайния пункт на пътуването на Уинго са били открити трупове на разстреляни хора.
– Какви хора? – попита Шон.
– Мюсюлмани.
– Откъде са били?
– Не знам – отвърна Литълфийлд и прибра листа обратно. Но нека направя едно уточнение: били са бунтовници, а не представители на официалните власти.
Шон и Мишел се спогледаха.
– Бунтовници? Нима искаш да кажеш, че…
Литълфийлд кимна мрачно.
– Може би нашите пари са били предназначени за групировка, която има за цел да свали някое ислямистко правителство. Подчертавам: може би!
– Кое по-точно? – попита Шон.
– Не знам. В момента официално финансираме сирийските бунтовници, на които доставяме оръжие и продоволствия. Затова мисля, че не са те.
– Това стеснява възможностите до някакви още по-ужасни групировки.
– Ами ако се разчуе? – попита Мишел. – Ако се разбере кои са те и от коя страна?
– Тогава ще стане лошо – отвърна Шон.
– И друг път сме въоръжавали враговете на нашите врагове, правейки всичко възможно да държим нещата под похлупак – промърмори Литълфийлд. – Но в този случай става въпрос за кутия със змии, която никой не би искал да отвори. За съжаление, капакът ѝ вече е леко повдигнат. Историята за парите и Сам Уинго е стигнала по някакъв начин да медиите, а това е още една причина да изолираме хлапето. В противен случай репортерите ще го нападнат и тогава няма спасение. Вече сме поставили агент пред къщата им, където гъмжи от репортерски коли. Ще се отървем от тях само ако се появи друга, по-важна новина. За съжаление обаче, поне аз не виждам такава...
– Слава богу, че успяхме да измъкнем Тайлър от там – рече Шон.
– Но парите не са стигнали до предназначението си, така ли? – попита Мишел.
– Вероятно не. Може би ги е откраднал Сам Уинго, а може би са му ги отнели.
– Защо всъщност реши да ни включиш в играта? – вдигна глава Шон. – Съмнявам се, че причината е в красноречието на партньорката ми.
– Не е красноречието ѝ, макар че си го бива – промърмори агентът. – Направих го заради момчето.
– В какъв смисъл?
– В смисъл, че то ще говори само пред вас двамата, а ние се нуждаем от него. Поне такова е мнението на Бюрото. Трябва да разнищим докрай тази история и синът е единственият, чрез който можем да стигнем до Уинго. Същевременно не бива да манипулираме грубо едно хлапе, чийто баща може и да е загинал.
– Всичко това означава, че се нуждаете от нас – кимна Мишел.