Шон контактуваше с Мишел чрез миниатюрна слушалка, свързана с радиостанцията на колана му. Тя имаше същото оборудване. И двамата се чувстваха така, все едно са се върнали в Сикрет Сървис. Може би защото днешната операция почти не се различаваше от охраната на ВИП персона, а Мишел беше твърдо решена да предотврати всякакви враждебни действия, насочени срещу Шон или Тайлър. Не беше сигурна единствено за Сам Уинго, когото не познаваше. Той би могъл да се отклони и в двете посоки, което означаваше, че има всички шансове да получи куршум в главата, и то пред очите на сина си.
Мишел погледна показалеца си, свит около спусъка. Запита се дали може да го направи, въпреки че знаеше отговора. Можеше и щеше да го направи. В момента задачата ѝ беше да охранява Шон, а това означаваше, че е готова да го защити и със собственото си тяло.
– Видях нещо – прозвуча в слушалката ѝ гласът на Шон. – Но за толкова кратко, че не успях да определя какво е.
– Къде?
Той продиктува координатите и тя светкавично извъртя оръжието си в указаната посока. И видя същото – неясна сянка, която се мяркаше между дърветата. Почти като призрак.
После го закова в кръстчето на оптическия си мерник.
– Това е Тайлър.
Значи все пак се бяха озовали на правилното място.
– А баща му?
– Все още не го виждам – отвърна Мишел след кратък оглед на района.
– Вероятно и той изучава обстановката.
– Това правя – внезапно обяви мъжки глас.
Шон понечи да се обърне.
– Недей! – предупреди го гласът и той замръзна на място.
– На десет метра вдясно от теб, скрит зад някакъв дъб – прошепна в ухото му гласът на Мишел. – Не мога да потвърдя дали е Уинго.
Шон кимна леко.
– Къде е партньорката ти? – попита гласът. – Искам я тук, при теб. Веднага!
– Защо, Сам? – попита Шон. – За да ни гръмнеш едновременно? – Последният въпрос беше зададен с преднамерено висок глас.
– Кой си ти? – попита Уинго и надникна предпазливо иззад дървото.
– Човек, който се опитва да помогне на сина ти – отвърна Шон и отново повиши тон: – Нали така, Тайлър?
– Млъквай или ще ти пусна един куршум в бедрото! – заплашително изръмжа Уинго.
– Нали си тук, за да се срещнеш със сина си? Ето го там. Ела да се присъединиш към купона, Тайлър!
– Казах да млъкнеш! Изкрещя Уинго и изскочи иззад дървото с насочен пистолет.
– Държа го на мушка, Шон – прошепна в слушалката Мишел.
Той поклати глава и пръстът ѝ се отдалечи от спусъка.
– Вече можеше да си мъртъв, Уинго – подвикна Шон. – Но ние не сме тук, за да те ликвидираме.
– Дрън-дрън!
– Ето ти едно доказателство.
Без да изчака знак от Шон, Мишел натисна спусъка и куршумът прекърши един клон на две педи от главата на Уинго. Клонът падна в краката му в момента, в който тялото му отскочи обратно към прикритието на дъба.
– Сега вярваш ли ни? – подвикна Шон.
– Тате, тате!
Тайлър изскочи на полянката, зърна Шон и се закова на място.
– Какво търсиш тук?
– Опитвам се да убедя баща ти, че не бива да ме застреля.
– Тате? – огледа се Тайлър. – Къде си, тате?
Шон прекрасно знаеше какво минава през главата на Уинго.
– Ако се покажеш, партньорката ми ще стори същото, Уинго – извика той. – Ние наистина сме тук, за да ти помогнем!
– Това е вярно, тате – добави с изтънял глас Тайлър. – Те наистина ми помагат!
Няколко секунди по-късно Мишел се появи в края на полянката с насочена към земята пушка.
Забелязал това, Уинго бавно напусна укритието си. Наблюдаваха се една безкрайно дълга минута, без да помръдват.
– Хайде, иди да прегърнеш сина си, Сам – обади се най-сетне Шон. – Така ще му докажеш, че не си призрак.
Баща и син продължаваха да се гледат втренчено. После Уинго прибра пистолета и разпери ръце. Тайлър се втурна към него и се хвърли в прегръдките му. Дълго останаха така. По лицата им се стичаха сълзи.
– Получи се доста сложно – промърмори Мишел, приближила се неусетно до Шон.
– Срещу себе си виждам лицето на човек, който не знае защо е бил жертван – каза Шон.
– Което означава, че вероятно не знае повече от нас.
– Може би да, може би не. Но сега поне имаме възможност да го попитаме...
Уинго най-после пусна сина си, но едната му ръка остана върху раменете му. С другата машинално избърса сълзите си. Развълнуваният Тайлър направи същото.
– Как се забъркахте във всичко това? – обърна се Уинго към Шон и Мишел.
– Една вечер се натъкнахме на момчето ти, което тичаше като обезумяло в дъжда – отвърна Мишел. – Абсолютно случайно. От армията току-що му бяха съобщили, че си убит...