Уинго бавно кимна.
– Благодаря, че не ме застреляхте, след като напуснах укритието си.
– И аз ти благодаря, че не ме застреля – каза Шон.
– Защо ми изглеждаш различен, тате? – обади се Тайлър.
Преди да отговори, Уинго потърка бръснатата си глава и брадата, която беше пуснал.
– Така прави всеки, когото издирват, сине – промърмори той.
– Кой те издирва? – попита Шон.
– Добър въпрос – въздъхна Уинго.
– Май са твоите хора, военните – подхвърли Мишел. – По всичко личи, че доста важни клечки в Пентагона и в Белия дом са настръхнали от онова, което си направил.
– Не трябваше да стане така.
– А как?
– Това е поверителна информация.
– Нима ще се съобразяваш с подобни глупости след всичко, което си преживял?
– Могат да ме изправят пред военен съд дори само защото съм разговарял с вас.
– Следиш ли новините? – попита Мишел Уинго кимна.
– Значи си наясно, че голяма част от тази история отдавна е престанала да бъде поверителна.
– От МВС ни уведомиха, че става въпрос за над два тона банкноти в евро – каза Шон.
– Над един милиард долара, които по някакъв начин си изгубил – добави Мишел.
– Вярно ли е, тате? – попита Тайлър.
Уинго не отговори. Очите му притеснено се местеха от Мишел към момчето и обратно.
– Мисля, че ако работим заедно, имаме някакви шансове за успех – подхвърли Шон.
– Каза, че МВС ви е уведомило, а това означава, че работите за тях.
– Не – отвърна Мишел. – Но в замяна на това попаднахме в полезрението на ФБР и дори на президента. Решихме да не работим за тях. Поне засега.
– Разговаряли сте дори с президента за това? – смаяно рече Уинго.
– Изглежда, си номер едно в списъка със задачите му – отвърна тя. – Поздравления!
– Мамка му! – каза Уинго и сложи длан на очите си. – Не мога да повярвам, че всичко това се случва на мен!
– Явно се случва – отсече Шон. – Затова трябва да действаме!
– Как? – вяло попита Уинго. – Какво можем да направим?
– Те са детективи, тате – обади се Тайлър. – А преди това са били агенти на Сикрет Сървис. Бива ги, наистина могат да ни помогнат.
– Не съм сигурен, че някой може да ми помогне, сине.
– Значи се предаваш, така ли? – изгледа го Мишел. – Ще ги оставиш да се измъкнат, след като си успял да се прибереш чак от Афганистан?
– Баща ми не е от онези, които се предават! – обади се момчето.
– Не казвам, че е такъв, Тайлър. Но решението е негово.
– Позволи ни да ти помогнем – добави Шон.
– Защо? – попита Уинго. – Защо отваряте кутията със змии, която не е ваш проблем?
– Мисля, че отдавна вече е наш проблем – отвърна Шон. – Не можем да си заровим главите в пясъка с надеждата да ни отмине. Единственият начин да го решим е да се стегнем и да използваме ресурсите, с които разполагаме.
– Хайде, тате! – умолително рече Тайлър и се вкопчи в ръката на баща си. – Направи го!
После Мишел изведнъж застина на място и прошепна:
– Някой идва!
49.
Уинго и Тайлър хукнаха наляво, а Шон и Мишел – надясно.
Групата въоръжени мъже ги атакуваха от изток и от запад, ала острият слух на Мишел все пак им даде някакво предимство. Но в момента то изобщо не изглеждаше достатъчно.
– Надолу по тази пътека, после вляво и ще стигнеш до колата ми! – извика Мишел и побутна Шон пред себе си. – Палиш мотора и ме чакаш точно две минути!
– Няма да те оставя сама срещу всичките тези хора – отвърна Шон.
– Снайперът е у мен. Ти просто се подготви да караш, но доста по-бързо, отколкото на идване!
– Ама...
– Тръгвай! – отново го побутна тя.
Шон хукна надолу по пътеката и изчезна наляво. Мишел се завъртя, направи светкавична оценка на обстановката и зае позиция зад едно паднало дърво. Опря пушката на дебелия ствол, погледна през мерника и насочи дулото в посоката, от която очакваше да се появи противникът. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, отпусна мускулите си и зачака.
Първият от преследвачите изскочи от мрака и заплати дързостта си с куршум в коляното. Той изкрещя и рухна на земята, стиснал с две ръце продупчената си става.
Без да губи нито секунда, Мишел скочи на крака и хукна надясно към две долепени едно до друго дървета.
Вдигна пушката и внимателно огледа терена. Този път противникът щеше да действа по-предпазливо. Не след дълго засече нова цел и бързо натисна спусъка.
Куршумът раздроби ръката на мъжа, останала за миг открита. Той падна, правейки отчаяни опити да спре кръвотечението.