Но Кинг и Максуел си оставаха главните му мишени. Стигнеше ли до тях, нямаше да има проблеми да ги използва, за да открие и Уинго. А успееше ли да го изхвърли зад борда, шансовете за успех на плана му ставаха далеч по-големи.
Набра един номер и даде инструкциите си. Беше сигурен, че те ще бъдат изпълнени бързо и ефикасно.
После отново насочи поглед към своята радиостанция. Тя беше ключът. Тук щеше да се състои решителният мач. Успееше ли да го спечели, нищо друго нямаше да има значение.
51.
Тайлър седеше на тънкия матрак и не сваляше очи от баща си.
Изправен до прозореца с пистолет в ръка, Сам Уинго бе отместил леко пердето и наблюдаваше обстановката край хотела.
– Тате? – повика го с треперещ глас момчето.
Уинго му направи знак да пази тишина и остана още известно време до прозореца. Опитваше се да не пропусне нищо. Улицата в двете посоки, покривите и прозорците на околните сгради, паркираните пред хотела коли и хората по тротоарите.
Накрая пъхна пистолета в кобура и се обърна към сина си. Понечи да каже нещо, но видя ужаса в очите на момчето и замълча. После придърпа един стол до леглото и седна, почти докосвайки коленете на Тайлър.
– Съжалявам, момчето ми – промълви той. – Не биваше да те подлагам на всичко това.
– Аз… Аз просто се радвам, че си жив, тате.
Уинго го прегърна през раменете, помълча малко, отдръпна се и заговори:
– Първо, знам абсолютно всичко, което си чул по телевизията. Не съм откраднал тези пари и не съм предател. Просто ми погодиха номер.
– Знам, тате. Дори за миг не съм си помислил, че може да си станал крадец и предател.
– Но аз съм твърдо решен да открия хората, които ме насадиха така!
– Не се съмнявам.
Замълчаха, вперили очи един в друг.
Накрая Уинго скочи и започна да крачи напред-назад из стаичката.
– Тук ли ще останем? – огледа се Тайлър. – Трябва да ходя на училище, а след това и на тренировка.
Уинго спря на място и се втренчи в него.
– Не можем да останем тук – поклати глава той. – А що се отнася до училището и плуването… – Той отново закрачи напред-назад, без да довърши мисълта си.
– Разкажи ми за Джийн – каза Тайлър.
– Какво за нея? – попита баща му и тежко се отпусна на стола.
– Коя е тя?
Уинго видимо се смути от този въпрос.
– Вече чух, че е била внедрена, докато ти си бил убеден, че работи заедно с теб – побърза да добави момчето… – По-вероятно е работила за някой друг, шпионирала те е.
– Кой ти каза това?
– Шон и Мишел.
– Тоест Кинг и Максуел, частните детективи?
– Да. Вярно ли е това, тате? Внедрена ли е била?
– Сложно е, Тайлър.
Момчето се намръщи и изпъна гръб.
– Не е сложно, тате – отсече то. – Или е била внедрена, или не е била.
Уинго положи длани върху коленете си.
– Джийн имаше задачата да се грижи за теб, докато съм в чужбина.
– Задачата? – вдигна вежди Тайлър. – Вие женени ли сте изобщо?
– Не – поклати глава Уинго. – Нещата бяха други. Просто задачата ѝ беше такава. Да стои при теб, докато ме няма.
– Задача да стои при мен?! Тоест на мястото на мама се появява жена, която изпълнява задача?
– Не си ме разбрал правилно, сине– почервеня Уинго.
– А на всичкото отгоре не ми каза нищо почти цяла година! На мен, собствения ти син! Нямах право да знам, така ли?!
– Мисията беше строго секретна, Тайлър – рече Уинго. – Нямах право да говоря за нея пред абсолютно никого.
– Страхотно! Значи аз не съм бил сред удостоените. Радвам се, че си имал основателна причина да мълчиш.
След тези думи скочи от леглото и се насочи към прозореца.
– Не отивай там, Тайлър! – възкликна Уинго.
– Не се безпокой за мен, тате. Аз не съм сред удостоените и нямам никакво участие в мисията.
– Моля те, Тайлър! Не можех да ти кажа!
– Не можеше или не искаше? – обърна се да го погледне момчето. – Не знаех дори дали все още служиш в армията! Беше ми казал, че работиш в някаква фирма.
– Това беше част от прикритието – отчаяно въздъхна Уинго.
– От прикритието, значи! Включително и от мен!
– Дал съм клетва да служа на родината си по най-добрия начин, сине.
– А родината винаги е по-важна от семейството – горчиво отвърна Тайлър. – Може би и аз трябва да постъпя в армията, след като завърша гимназия. По този начин няма да се оплакваш, че не споделям нищо с теб. Защото ще служа на родината!
– Не се гордея с постъпката си, сине. Напротив, чувствам се ужасно!
– А не помисли ли как ще се почувствам аз?