Уинго отвори уста да каже нещо, но после се отказа.
– Какво ще правим сега? – попита момчето и отново се обърна към прозореца.
– Искам да разбера кой ме е предал – каза твърдо Уинго.
– Как?
– Имам известни подозрения.
– Ами аз?
– Няма как да се върнеш в училище. Не и сега. Ще трябва да останеш с мен, за да си в безопасност.
– Ти уби човек! – каза Тайлър. – Видях те.
Уинго стана и пристъпи към него.
– Съжалявам, че се случи пред теб, но нямах избор. Той се готвеше да я застреля.
– Мишел Максуел – кимна момчето. – Харесвам я. Харесвам ги и двамата.
– А вярваш ли им?
– Да. Ти също трябва да им се довериш. Те са умни и могат да ти помогнат.
Уинго дръпна сина си от прозореца и го накара да седне на леглото.
– Не съм сигурен, че трябва да се доверяваме на когото и да било, Тайлър.
– Те наистина могат да ти бъдат полезни, тате!
– Заради тях ни откриха.
– Не са виновни за това.
– Нямаме право на грешки, Тайлър – отсече Уинго.
– Ще им позволиш ли да ти помогнат?
– Мисля, че не.
– Тогава аз се връщам при тях!
– Казах ти, че трябва да останеш с мен.
– Каза го, но това не означава, че ще го направя.
– Ти си мой син! Не съм пропътувал над дванайсет хиляди километра, за да те изгубя отново!
– Но аз съм вън от играта и ти не можеш да ми споделиш нищо. Как тогава да ти помогна?
– Като останеш край мен, за да бъдеш в безопасност.
– При тях също ще съм в безопасност.
– Въпросът не подлежи на обсъждане, Тайлър! – отсече Уинго.
– Как ще ме държиш в безопасност, докато търсиш онези, които са те натопили? Няма начин!
Уинго притисна слепоочията си с длани.
– Вразуми се, тате! Ти имаш нужда от помощ. Имаш нужда от Шон и Мишел.
Баща му бавно се отпусна на стола.
– Наистина ли мислиш, че могат да помогнат?
– Абсолютно!
– А на мен вярваш ли ми?
– Повярвах ти, когато каза, че си невинен – втренчено го погледна Тайлър. – Но не съм сигурен, че ти вярвам за останалото. Все още не.
– След всичко, което се случи, едва ли мога да те обвинявам – бавно изрече Уинго.
– Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.
– Имаш право.
52.
На другата сутрин Шон и Мишел седяха срещу Маккини и Литълфийлд. Намираха се в една от заседателните зали на филиала на МВС във Вирджиния. И двамата агенти бяха мрачни.
– Значи Тайлър Уинго все още е в неизвестност, така ли? – попита Шон.
– Ще го открием – каза Литълфийлд.
– Дано не ви изпреварят – отвърна Мишел.
– Какво означава това? – изгледа я Маккини.
– Много просто. Някакви хора издирват баща му и биха могли да използват Тайлър, за да стигнат до него.
– Това вече сме го отчели – кимна Литълфийлд. – Защо поискахте тази среща?
– Знаеш, че бяхме при президента – отвърна Шон. – Той ни отправи една молба, която мислим да удовлетворим.
Агентите насреща им едновременно изпънаха гърбове.
– И? – каза Литълфийлд.
– Имаме малък проблем – поясни Мишел.
– Какъв?
– Президентът иска да използваме отношенията си с Тайлър, за да стигне до баща му.
– Но вие изпуснахте момчето – добави Шон. – Предполагам, че президентът вече знае това, нали?
Маккини погледна Литълфийлд, който заби очи в пода.
– Агент Литълфийлд?
– Президентът е много зает човек – отвърна той. – Не можем да го безпокоим за всяка дреболия.
– Дреболия ли? – изгледа го Шон. – В момента Тайлър Уинго е най-важният тийнейджър в страната!
– Мамка му! – промърмори Маккини, но на лицето му се появи нещо като усмивка. Явно беше доволен от ситуацията, в която беше изпаднало ФБР.
Мишел насочи вниманието си към него.
– Когато президентът научи за инцидента, той едва ли ще има време да търси виновниците, агент Маккини – хладно рече тя. – ФБР, МВС? На него това му е абсолютно безразлично. Абревиатури, които са се прецакали за пореден път.
Усмивката на Маккини се стопи.
– Добре – въздъхна Литълфийлд. – Признавам, че изиграхте козовете си по най-добрия начин. Какво искате?
– Сътрудничество – отвърна Шон. – Под формата на информация.
– По-точно?
– Всички записи на охранителните камери на Дълес", "Рейгън" и "Болтимор-Вашингтон" от последните пет дни – отвърна Мишел.
– Защо? – попита Маккини.
– Защото Сам Уинго се е прибрал със самолет – с пътнически, с частен или може би с товарен...
– Вече сме прегледали тези записи – отвърна Литълфийлд.
– Струва ми се, че не усещам топли чувства в тази стая – промърмори Шон и погледна към Мишел. – Какво ще кажеш да се върнем при президента и да го помолим да разпореди едно действие, което тези момчета очевидно не желаят да направят?