– Звучи ми добре – кимна Мишел и се надигна.
– Чакайте, чакайте! – размаха ръце Литълфийлд. – Предполагам, че още два чифта очи няма да навредят. Но имайте предвид, че става въпрос за многочасови записи.
– Не и ако знаеш какво търсиш – поклати глава Мишел.
– А вие знаете, така ли? – подозрително попита Маккини.
– Сикрет Сървис – сви рамене Мишел. – Най-добрите очи в бизнеса.
– Да бе! – изсумтя Маккини.
– Имаш пяна за бръснене в дясното си ухо – посочи с пръст Шон. – Изненадан съм, че твоите хора от МВС не са ти обърнали внимание. – Очите му се спряха върху лицето на Литълфийлд. – Нито пък добрият ти приятел от ФБР...
Маккини бръкна в ухото си и огледа пяната върху пръста си.
– Това беше безплатно – усмихна се Мишел.
Един час по-късно двамата партньори седяха пред цяла редица монитори.
– С кое летище ще започнем? – попита Мишел.
– "Дълес", защото е най-близо. А "Рейгън" не обслужва международни полети от дестинациите, които би използвал Уинго.
След шест часа и три чаши кафе на глава двамата се облегнаха назад и безпомощно се спогледаха.
– Без софтуер за лицево разпознаване можем да стоим тук цял месец – каза Мишел. – Просто лицата са прекалено много за ръчно преглеждане.
Шон кимна. Умът му работеше напрегнато в търсене на изход.
– Да се фокусираме върху товарните – предложи той. – Според мен въпреки променения си външен вид Уинго не би рискувал с редовен полет.
Набраха кода на товарните самолети и се подготвиха за поредното дълго взиране.
– Тези записи със сигурност са твърде нови – изведнъж вдигна глава Шон. – Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.
– Чакай! – извика Мишел и хвана ръката му. – Виж онази кола!
Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.
– Това е Уинго! – възкликна секунда по-късно той.
– Изглежда така, сякаш наблюдава нещо – добави Мишел. – Можеш ли да промениш ъгъла?
Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.
– Очевидно го следи – отбеляза Шон.
Мишел започна да чука на телефона си.
– Записвам номерата и на двете коли – поясни тя.
Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.
– "Херон Еър Сървис" – промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.
Мишел бързо си записа името на фирмата.
– Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.
– Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?
– Логичен въпрос.
– Може би проверява нещо, свързано с парите – подхвърли Шон. – Може би "Херон" има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.
– Трябва да разберем дали е така – кимна Мишел. – Откъде да започнем?
– Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.
– Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли – промърмори Мишел.
– Добра идея – кимна Шон. – А пък аз ще видя какво мога да открия за "Херон Еър Сървис"...
– А федералните? – погледна го тя.
– Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.
– Май не си настроен доверчиво, а?
– От двайсет и пет години съм така – отвърна той и се облегна в стола си. – Но не бива да забравяме онези типове, които ни проследиха и стигнаха до Уинго. Със сигурност не са се отказали да ни преследват, а това означава, че трябва да предприемем съответните действия за измъкване.
– Трудна работа, особено докато се занимаваме с това – въздъхна Мишел и кимна по посока на мониторите.
– Няма друг начин. Поне докато Уинго не поумнее, ще трябва да се ровим сами...
– И да внимаваме както с федералните, така и с президента – каза тя. – Безкрайно трудни задачи.
– Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? – подкачи я той.
– Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.
– Ти си тази, която ни забърка във всичко това – сви рамене Шон. – Тъй че не се оплаквай.
– Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът...