– Можем още дълго да се правим на мъжкари, вместо да работим заедно – обади се Шон.
– Да работим заедно?! – смаяно го изгледа Литълфийлд. – да не си се побъркал? Нима приличам на човек, който иска да стане ваш партньор?
Мишел скочи на крака.
– Чуй какво ще ти кажа! – процеди тя. – Лъгаха ни, стреляха по нас и без малко не ни взривиха! Да не говорим, че ни будалкаха цял куп чугунени глави от армията, МВС, а сега и от ФБР. Но знай, че все едно дали искаш да станеш "наш" партньор или не, ние ще продължим да работим по този случай. – Тя погледна баджа, който висеше на врата му. – Все едно дали сме ти трън в очите или в задника, Дуейн.
– Боже господи! – простена Шон и закри очите си с длан.
Литълфийлд изглеждаше така, сякаш всеки момент ще измъкне пистолета си. Но след това направи нещо, което изненада Шон.
Започна да се смее.
– Ама и теб си те бива! Бях чувал, че си фурия, но си е друго да се уверя с очите и ушите си. – След тези думи той се върна на мястото си и стана сериозен. – Тая работа се е размирисала и вонята е стигнала до доста високи места.
– По телевизията споменаха, че Белият дом отказва коментар – подхвърли Шон. – За такива места ли говорим?
Литълфийлд мрачно кимна, после очите му пробягаха по фигурата на Мишел, която продължаваше да стои права.
– Така ли ще стърчиш? – избоботи той.
Мишел седна.
– Защо поверяват толкова много пари на един човек? – попита тя. – Кой не е бил наясно, че това със сигурност ще доведе до провал?
– Очевидно е кой – въздъхна Литълфийлд и разгърна папката пред себе си. – Онези с многото звезди на пагоните в Пентагона. Вие двамата имате ли представа кой е Уинго, или по-скоро какъв е бил?
– Във всеки случай не е бил резервист – отвърна Шон. – Никой не сваля униформата само година преди да получи пълна пенсия, за да започне работа като търговски агент в някаква фирма за преводи. А на всичкото отгоре заплатата му е била плащана от Министерството на отбраната.
– Виждам, че сте си написали домашното – промърмори с уважение Литълфийлд и сведе очи към папката. – Наясно сте с работата на АВР, нали?
– Агенцията за военно разузнаване – каза Мишел. – Нещо като униформено ЦРУ.
– АВР разполага с по-голям бюджет от ЦРУ и е по-ефективна от тях в определени части на света. Но след Единайсети септември двете агенции си сътрудничат. – След кратка пауза агентът каза: – Вие двамата обаче вече нямате достъп до класифицирана информация.
– Зарежи сензациите – рече Шон. – Достатъчно си умен, за да ги използваш по друг начин.
– Това не е тайна – ухили се Литълфийлд. – Наскоро излезе във вестниците. АВР разширява секретната си дейност, като създава собствени специални отряди. В чужбина работят съвместно с Лангли, особено в горещите точки. Можем само да предполагаме какво означава това.
– Според мен АВР не е оторизирана да провежда секретни операции извън събирането на разузнавателна информация, удари с безпилотни самолети или доставки на оръжие за враговете на нашите врагове – каза Шон.
– Това е вярно – кимна Литълфийлд. – Но тук се включва ЦРУ, което има широки пълномощия в тази област. За съжаление, и техният бюджет беше орязан и това се отрази зле на някои от последните им операции. За разлика от тях обаче Министерството на отбраната разполага с далеч повече средства за финансиране на своите операции въпреки съкращенията в бюджета.
– Искаш да кажеш, че ЦРУ им предлага прикритието на своите чуждестранни бази и… – започна Мишел.
– … и пълно обучение във Фермата във Вирджиния – вметна Литълфийлд.
– А АВР доставя оперативните агенти, така ли?
– Те дори копират инициативите на иранското бюро на Лангли, тъй наречения "Персийски дом". Създали са специална структура за обединяването на ресурсите в проблемните страни по света. Сложно е да оставят агентите си там, след като съответните бойни части получават заповед да се приберат у дома. Един от начините е да ги накарат да захвърлят униформите фиктивно – тоест обучават дадения боец и го изпращат в съответния район, а прикритието се осигурява от ЦРУ.
– Значи Уинго е изпълнявал задача на АВР и ЦРУ? – попита Шон. – Потегля с един милиард евро и след това изчезва?
– Имате ли представа къде се намира в момента? – добави Мишел.
Агентът поклати глава.
– Може би все още в Близкия изток, а може би в Индия. Или се е върнал в Щатите – промърмори той. – Колкото знаете вие, толкова и аз.
– На кого е трябвало да предаде парите?
– Опитах се да разбера, но засега без успех. Все пак се докопахме до нещо, което АВР и ЦРУ не са замели.
– По какъв начин? – попита Мишел.
По лицето на Литълфийлд се изписа разочарование.
– Хей, в чужбина не играят само тия две агенции! Бюрото също разполага с ресурси там… – Той извади някакъв лист от папката и го размаха. – В близост до крайния пункт на пътуването на Уинго са били открити трупове на разстреляни хора.
– Какви хора? – попита Шон.
– Мюсюлмани.
– Откъде са били?
– Не знам – отвърна Литълфийлд и прибра листа обратно. Но нека направя едно уточнение: били са бунтовници, а не представители на официалните власти.
Шон и Мишел се спогледаха.
– Бунтовници? Нима искаш да кажеш, че…
Литълфийлд кимна мрачно.
– Може би нашите пари са били предназначени за групировка, която има за цел да свали някое ислямистко правителство. Подчертавам: може би!
– Кое по-точно? – попита Шон.
– Не знам. В момента официално финансираме сирийските бунтовници, на които доставяме оръжие и продоволствия. Затова мисля, че не са те.
– Това стеснява възможностите до някакви още по-ужасни групировки.
– Ами ако се разчуе? – попита Мишел. – Ако се разбере кои са те и от коя страна?
– Тогава ще стане лошо – отвърна Шон.
– И друг път сме въоръжавали враговете на нашите врагове, правейки всичко възможно да държим нещата под похлупак – промърмори Литълфийлд. – Но в този случай става въпрос за кутия със змии, която никой не би искал да отвори. За съжаление, капакът ѝ вече е леко повдигнат. Историята за парите и Сам Уинго е стигнала по някакъв начин да медиите, а това е още една причина да изолираме хлапето. В противен случай репортерите ще го нападнат и тогава няма спасение. Вече сме поставили агент пред къщата им, където гъмжи от репортерски коли. Ще се отървем от тях само ако се появи друга, по-важна новина. За съжаление обаче, поне аз не виждам такава...
– Слава богу, че успяхме да измъкнем Тайлър от там – рече Шон.
– Но парите не са стигнали до предназначението си, така ли? – попита Мишел.
– Вероятно не. Може би ги е откраднал Сам Уинго, а може би са му ги отнели.
– Защо всъщност реши да ни включиш в играта? – вдигна глава Шон. – Съмнявам се, че причината е в красноречието на партньорката ми.
– Не е красноречието ѝ, макар че си го бива – промърмори агентът. – Направих го заради момчето.
– В какъв смисъл?
– В смисъл, че то ще говори само пред вас двамата, а ние се нуждаем от него. Поне такова е мнението на Бюрото. Трябва да разнищим докрай тази история и синът е единственият, чрез който можем да стигнем до Уинго. Същевременно не бива да манипулираме грубо едно хлапе, чийто баща може и да е загинал.
– Всичко това означава, че се нуждаете от нас – кимна Мишел.
– Засега – каза Литълфийлд и се изправи. – Да вървим.
– Къде? – попита Шон.
– Да се видим с един човек.
– С кой човек? Директора на ФБР?
– С по-важен от него – загадъчно отвърна агентът. – Много по-важен.
42.
– Честито, вече е ваша – каза мъжът.
Алън Грант стисна ръката му и вдигна глава към сградата, която току-що беше купил – някогашна радиостанция в западната част на окръг Феърфакс с шейсетметрова предавателна кула. Преди години от нея бяха излъчвали ежедневна справка за цените на селскостопанската продукция и добитъка, а също така регионални новини и прогноза за времето.