— Нещо пипано ли е там след смъртта на министъра? — попита Сано слугата, който ги бе въвел в имението.
— Стаите бяха почистени, но вещите му са все още там — отвърна той. — Това е кабинетът му. А това — спалнята… — отвори вратата и отвътре ги лъхна застоял въздух. След като запали един фенер в стаята, слугата се поклони и излезе.
Сано обгърна с поглед помещението. Покритият с татами под беше празен; комплект масички от черно полирано дърво и копринени възглавници бяха старателно събрани и подредени в ъгъла. Сано не видя никакви лични вещи. Вероятно бяха във вградените шкафове или в гардероба.
— Претърсете тази стая — нареди той на детективите.
— Какво търсим? — попита Маруме.
— Всичко, което може да ни подскаже нещо за живота на Коное — какъв човек е бил и какви са били взаимоотношенията му с другите.
Маруме започна да отваря чекмеджетата на шкафа. Фукида се зае с вградения гардероб. Сано и Хошина минаха през междинните врати и се озоваха в кабинета. Там в една ниша имаше бюро и вградени рафтове, отрупани с папки и счетоводни книги. Върху бюрото сред пособия за писане лежаха отворени книжа, целите изпъстрени със записки. Вратичките на един от шкафовете зееха отворени и разкриваха отделения, в които цареше пълен безпорядък. Голямо кошче от ракита бе пълно с хартиени изрезки. Имаше и три високи огнеупорни сандъка с железен обков.
Хошина наблюдаваше безмълвно, докато Сано оглеждаше писанията на бюрото. Те се отнасяха единствено до ремонтните работи по зидовете на двореца. В чекмеджетата Сано откри печата на Коное, направен от нефрит, лула и торбичка за тютюн. После най-щателно прегледа всяка книга от библиотеката му — пак нищо. Прегледа шкафа, изрови накъсаните записки в кошчето за боклук, отвори вградения стенен шкаф — само записки относно дворцовия бюджет. Върна се в спалнята при детективите. Фукида заяви:
— Нищо не открихме — само дрехи, завивки и тоалетни принадлежности. Единственото, което научихме за Коное, е, че се е обличал в различни нюанси на кафяво.
— Не е възможно да няма следи! — Сано поклати глава озадачен и разочарован. — Жилището на убития обикновено представлява източник на ценни улики, а този дом е тъй безлик и бездушен. Нека претърсим по-щателно.
Докато Маруме опразни шкафа и опипа стените, търсейки скрити предмети или чекмеджета, Фукида вдигна постелките да провери за евентуални тайници в пода. Сано и Хошина отидоха в кабинета. Хошина прегледа официалната документация, дирейки случайно забравени лични бележки, а Сано смъкна всички книги от рафтовете. И тогава, на едно оголено пространство от стената зад рафта, той видя две хоризонтални цепнатини на близо педя една от друга, пресичащи вертикална дървена плоскост. Вкара нокти в горната цепнатина и дръпна. Отдели се правоъгълен панел. От празното място зад него Сано извади куп листа.
— Какво е това? — попита Хошина.
Сано прегледа документите.
— Писма — отвърна той с нотка на удовлетворение. — Повече от сто, някои от тях с дати отпреди десет години — тъй внимателно скрити и съхранени, можеха да представляват ключът към тайнствения живот и смъртта на Коное. Всички носеха подписа и печата на министъра. Всички бяха адресирани до един и същ човек — някоя си госпожа Козери от храма Кодай.
— Коя е госпожа Козери? — обърна се Сано към Хошина.
— След смъртта на Коное прегледах досието на мецуке за него — разузнавателната агенция пазеше архив на всички по-изтъкнати граждани и Хошина за пореден път показваше инициативност. — Козери е бившата му жена. Тя го е напуснала, за да стане монахиня.
Сано прехвърли няколко листа.
— Любовни писма… — продължи да чете и откри, че еднопосочната кореспонденция се състоеше от безкрайни вариации на една и съща тема: „Ти ме напусна — аз страдам и копнея отново да сме заедно — ако не се върнеш при мен, ще те погубя.“
Хошина, който надничаше през рамото му, направи гримаса:
— И десет години все по този начин?
Сано бе удивен от силата и трайността на тази несподелена любов.
— Подобна обсебваща страст може да бъде опасна. Възможно ли е по някакъв начин тя да е довела до смъртта на Коное?
Хошина отвърна:
— Козери е напуснала двореца много отдавна. Когато влизат в манастир, монахините преустановяват всякаква връзка със светския живот и по всяка вероятност Козери е сторила именно това.
— Няма нейни отговори до министъра — призна Сано.
— А и не разполагаме с каквито и да било доказателства за връзка между Козери и Коное, която да се е различавала от онова, което е съществувало единствено в неговото съзнание — добави Хошина. — Освен това не забравяйте, че вечерта, когато Коное е намерил смъртта си, в двореца не е имало никакви външни лица.