— А заподозрени?
— Папката, която донесох, съдържа доклада на йорики Хошина за резултатите от предварителното разследване. Снел е подозрението от повечето обитатели на двореца, след като е проверил алибито им. Но има хора, чието местонахождение по време на престъплението засега е неизвестно. Сред тях са самият император Томохито и братовчед му принц Момозоно. — Сано поясни, че те двамата са открили трупа, и после каза: — Тях не можеш да разпиташ, но има и още заподозрени: майката на императора — госпожа Джокьоден, и съпругата му — госпожа Асагао.
Рейко разцъфна от отворилата се възможност за действие:
— Още утре ще си уредя посещение при тях — като дама при дами, разбира се…
— Нали ти е ясно на какъв риск се излагаш? Не съм чувал за жена, владееща силата на киай, и по всяка вероятност убиецът е мъж, но…
— В императорския двор никой не знае, че ти помагам за разследванията — възрази Рейко. — За тях това ще бъде проява на светска вежливост и нищо повече. Освен това жените си говорят по-откровено от мъжете. Дамите от двореца вероятно не са свикнали да се срещат със самураи. Имам по-голям шанс да се сдобия с информацията, която ти е необходима… — Сано кимна с неохота, после се навъси, остави пръчиците за хранене точно в средата на купичката с ориз и се взря в разделеното на две равни половини съдържание. Рейко усети у него борбата между любовта и дълга, между предпазливостта и необходимостта да използва всички възможни методи, за да разреши случая. Тя пое силните твърди ръце на Сано в малките си длани и каза: — Откакто се оженихме, за добро или за зло, споделям съдбата ти. Затова съм длъжна да направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна да успееш!
В отговор Сано стисна ръцете на Рейко, въздъхна дълбоко и кимна.
В замъка Ниджо един слуга влезе в белия салон, поклони се и каза на Янагисава:
— Посетителят ви дойде.
— Добре. Ще го посрещна в голямата приемна! — Янагисава се обърна към Айсу: — Ще се оправя сам.
В очите на Айсу проблесна неодобрение.
— Но откъде сте сигурен, че можете да му се доверите? — помощникът мразеше да го изключват от важните дела и се страхуваше, че някой друг ще му отнеме благоразположението на господаря. Но дворцовият управител предпочиташе по-малко хора да знаят за намеренията му. Затова не искаше в тази тайна среща Айсу да застане между него и човека, чрез когото щеше да постигне своята главна цел.
— Свободен си, ще се видим утре.
— Да, господарю — поклони се обидено Айсу.
В голямата приемна стената зад подиума бе изрисувана с борови дървета върху златен фон. В гредите над прозорците бяха изрязани пауни. Стражи охраняваха входните врати, декорирани с пищни пискюли. През отворените прозорци нахлуваше наситен аромат на липи. Янагисава седеше на подиума и оглеждаше новопристигналия — йорики Хошина Согору изглеждаше много по-различно, отколкото си го бе представял. Деловите писма, с които местният агент бе осведомил дворцовия представител за обстоятелствата около смъртта на Коное и за резултатите от предварителното разследване, съвсем не издаваха, че авторът им е висок и снажен самурай с красиво ъгловато лице, плътни устни и тежки мигли. Янагисава потръпна от внезапно пронизалото го сексуално желание. Хошина също го разглеждаше с преднамерен интерес. После плътните му устни се извиха в мимолетна дръзка усмивка. Янагисава интуитивно разпозна в Хошина мъжа, който харесва мъже, и откликна на предизвикателството с нескрито възхищение от изваяните мускули на ръцете и гърдите му. Но в същия миг го прониза все още неотшумялата болка по мъртвия му любовник Шичисабуро. Да, Янагисава не бе забравил единствения сред десетките си партньори — мъже и жени, — който го бе дарил с цялата си любов. Докато съзерцаваше йорики Хошина, дворцовият управител усети скрита опасност в привличането между тях. Трябваше да се съсредоточи върху работата!
— Добре дошъл — наруши той мълчанието. Хошина коленичи и се поклони. — Някой видя ли те да влизаш тук?
— Не, сигурен съм! Дойдох сам, през задната порта, както ми наредихте.
— Кажи ми какво стана със Сано днес. Успя ли да спечелиш доверието му?
— Заведох го в императорския дворец да огледат мястото на престъплението. Сосакан трудно би се доверил на човек, когото среща за първи път, но не допускам да ме подозира. Смята, че просто съм амбициозен и целя бързо издигане…
— Отлично. И какво заключи Сано след огледа на местопрестъплението?
— Реши, че чутият в нощта на убийството звук е бил киай, „психичен“ вик — каза Хошина. Едва доловима подигравателна усмивка изкриви устните му. — Но аз не вярвам в това, за мен киай е само суеверие. Казах го и на Сано.