— Рисковете са неделима част от живота — той отказа да признае, че наистина се страхува от Ичиджо. — Пък и да ме убиеш, няма да се измъкнеш от хората ми… Свободен си! — Янагисава плесна с ръце; двама от стражите влязоха в помещението и той им нареди: — Върнете десния министър обратно в двореца!
Ичиджо се втренчи в него изумен.
— Но… щом няма да ме арестувате, защо ме отвлякохте? — дворцовият управител само се усмихна. Десният министър разтърка слепоочията си и попита: — Значи все пак сосакан сама не подозира, че сте в Мияко… и щом още не ме е набелязал като заподозрян, значи вие сте решили да е така… Ами ако му кажа за нашия разговор?
— Би било грешка — отвърна Янагисава, — защото тогава Сано ще съсредоточи разследването върху теб. И аз лично ще му помогна! Затова по-добре си трай!
Ичиджо кимна с неохота в знак на съгласие.
Глава 10
— Притеснен съм за този случай — каза Сано на Рейко. След като приключиха работата си за деня в императорския дворец, те се върнаха в своята стая в имението. Докато мракът затъмняваше прозорците, а гонговете оповестяваха началото на вечерните ритуали, Сано се преобличаше за празненството, организирано от шошидай Мацудайра.
— Минал е само един ден — каза тя. — Не можеш да очакваш да разрешиш загадката толкова скоро.
— Зная. Но всички заподозрени с еднаква вероятност може да са извършили убийството. Императорът и принцът не разполагат с друго доказателство за алибито си, освен взаимната си подкрепа. Може да са били в учебната зала, както твърдят, но не е изключено истината да е съвсем друга. Джокьоден казва, че е чула поразяващия вик, докато е била край летния павилион, но никой не може да го потвърди. Императорската съпруга излъга за своето алиби, но пък е единствената с ясен мотив — мразела е левия министър за това, че е съкратил отпуснатите й средства. От друга страна, не мога да си представя, че може да владее поразяващия вик… Всъщност не мога да си представя нито един от тези хора в качеството на убиец. И все ме преследва онова усещане, че нещо ми се изплъзва…
Лицето на Рейко отрази тревогата му:
— Може би липсващият елемент е в онези писма, които намери в къщата на Коное — предположи тя.
— Да, бившата му жена Козери. Ще я посетя още утре. Остават и монетите с папратовите клонки. Днес Маруме и Фукида разпитваха из целия град без никакъв резултат. Йорики Хошина също трябваше да потърси някаква информация за тях… — сега Сано осъзна, че Хошина бе фактор в съмненията му относно случая. — Питам се дали резултатите от предварителното разследване на Хошина са точни.
— Смяташ, че е излъгал? — попита Рейко.
— Не непременно. Може да е бил подведен, не знам. Най-добре е да започна разследването от самото начало. Нищо чудно Коное да е имал врагове… Сигурно те са отстранили повечето веществени доказателства от стаята му още преди да съм я претърсил…
— Тогава ще ида пак в двореца да поразпитам кой би могъл да му е враг… Пък и от двете си посещения получих покани за нови визити. Госпожа Джокьоден спомена за неприятели сред благородниците…
— Но тя знае, че си мой агент — възпротиви се Сано. — И сигурно ще се опита да те заблуди. Освен това изглежда най-вероятният извършител от заподозрените. Обещай ми, че ще стоиш далеч от нея.
Рейко кимна с неохота.
— Добре. Но Асагао не ме подозира. И настоява да играя в пиесата й. Каква по-добра възможност да науча онова, което тя знае за двора…
Сано нямаше как да не се съгласи:
— Добре — каза той. — Утре можеш да я посетиш отново, докато аз разговарям с Козери в храма Кодай. Сега по-добре да тръгвам, защото иначе ще закъснея за банкета на шошидай.
В Понточо, увеселителен квартал на западния бряг на река Камо, фенери с форма на звезди украсяваха стрехите на чайни и гостилници, пълни с шумни гуляйджии. През втората вечер на Обон гонговете на храмовете ехтяха непрестанно. Хората спускаха борови клони в кладенци, за да могат духовете да се изкатерят по тях от отвъдното.
Придружен от Маруме и Фукида, Сано пристигна в голямата чайна, построена като платформа над реката. Фенерите бяха украсени с цветни ленти, които шумоляха на хладния ветрец. Черните води проблясваха с отраженията на гаснещия залез. Вечерта ухаеше на риба, летни цветя и горено цитрусово масло, с което гонеха комарите. Повечето от гостите вече бяха пристигнали. Когато йорики Хошина приближи, за да поздрави сосакан сама и хората му, Сано го дръпна настрана за кратка справка и попита:
— Какво открихте днес следобед?
— Разговарях с всички шпиони от двореца. Узнах, че отношенията на императора с левия министър са били доста бурни — каза Хошина. — Коное държал момчето с твърда ръка. Понякога императорът се вбесявал и правел скандали; друг път бил хрисим като овчица. Колкото до госпожа Джокьоден, тя била в дългогодишна вражда с Коное заради противоречия, как да се ръководи дворът и кой да има по-голямо влияние над сина й. Левият министър си спечелил омразата и на Асагао, защото той й отрязал бюджета.