— Сутринта ще се срещне с Козери — отвърна йорики. — Съпругата му ще е на гости на Асагао.
— Тогава трябва да действаш бързо.
— Ще започна от тази нощ — каза Хошина. — На път за дома ще се отбия в конюшнята на полицията.
— Гледай да изглежда правдоподобно — предупреди го Янагисава. — А как ще проникнеш вътре?
Хошина кимна:
— Имам свой човек. А после ще пратя доверен куриер с призовката. Никой друг няма да знае…
— Не е трудно да се предположи как ще реагира Сано — каза Янагисава, — но въпросът е кога. Всеки час ми пращай доклад.
— Да, господарю.
— До утре тогава — дворцовият управител се изправи.
Хошина също стана, но вместо да последва дадения знак и да си тръгне, каза с дрезгав от стаено очакване глас:
— Освен ако няма още нещо, което мога да направя за вас тази вечер…
Янагисава го стрелна с поглед — нима отново правеше опит за прелъстяване след снощния отказ! Нахалството му го обиждаше и възбуждаше. Взаимното им желание наелектризираше атмосферата. И все пак дворцовият управител усети, че това не е празен флирт. Искаше от Хошина нещо повече от секс, макар и да не можеше да каже точно какво. Нуждаеше се от някого, с когото да запълни пустотата у себе си след смъртта на Шичисабуро. И тази нужда го плашеше, защото потребността означаваше слабост и даваше на другите власт над него. Сега страхът му се превърна в гняв към Хошина.
— Нима ме смяташ за поредно стъпало от твоята стълба към властта? — попита той. — И възнамеряваш да ме използваш така, както си използвал шошидай Мацудайра? — от досието на йорики Янагисава знаеше, че бе постигнал поста си, прелъстявайки наместника на шогуна в Мияко. Освен това дворцовият управител знаеше, че кариерата на Хошина като прелъстител бе започнала преди двайсет и пет години. — Или ме бъркаш с инспектора по строителството Арима Нагиса?
Хошина се дръпна, сякаш Янагисава го бе зашлевил.
— Значи знаете всичко за мен? — засмя се пресилено. — Обичайна история, нали? — но нещо се бе прекършило в погледа му. В него Янагисава съзря мъката на осемгодишния Хошина, пратен за чирак при инспектор Арима, който го бе употребил сексуално и после го бе предал на други мъже. На шестнайсет Хошина бе станал любовник на главния пълномощник в полицията на Мияко, на двайсет — йорики, а после — и първи помощник на шошидай.
Дворцовият управител съжали за думите си, защото самият той бе достигнал сегашния си пост по същия начин. Вероятно изражението му го бе издало, защото върху лицето на Хошина се изписаха удивление и внезапно прозрение. Янагисава никога не бе споделял собственото си минало с когото и да било; бе стаил дълбоко в душата си болката от жестоките насилвания в детството и сега, когато откри сродна душа, му се прииска да се хвърли в обятията му и да излее цялата горчилка. Вместо това изкрещя:
— Не ме гледай така! Стой на разстояние. И покажи уважение!
— Хиляди извинения… — Хошина отстъпи назад, но продължи да гледа Янагисава право в очите. После, след една безкрайна пауза, в която и двамата бяха разкъсвани от противоположни емоции, каза: — Когато разбрах, че идвате в Мияко, наистина реших да сторя онова, в което ме обвинихте. Но сега… — той сведе очи. — Ако желаете да си вървя, ще го сторя… — и понечи да тръгне към вратата.
— Чакай! — заповедта се изтръгна неволно от Янагисава. Хошина спря. Дворцовият управител протегна ръка към него и каза тихо: — Ела тук!
Съзря собствените си надежди, страх и желания, отразени в очите на Хошина. Ръцете им се сключиха. В шока от допира и натиска на топлата плът Янагисава усети прилив на възбуда. Нищо от безличните му съвкупления с други партньори не го бе подготвило за този миг, но инстинктът го ръководеше. Той вдигна свободната си ръка и нежно докосна страната на Хошина, който предпазливо постави ръка на рамото му. Замръзнаха в това положение, вперили погледи един в друг в една кратка вечност. После се хвърлиха в необуздана прегръдка, ръцете им се преплетоха, устните им се сляха, мускулестите им тела се устремиха едно към друго. Стенанията им заглушиха далечните гонгове на Обон. Янагисава бе обладан от неистов възторг на плътта. Когато двамата с Хошина се свлякоха на пода, той имаше съдбовното чувство, че се впуска в приключение, което завинаги ще промени живота и на двамата.
Глава 11
Следващото утро довя гъсти облаци, които облекчиха палещата жега на Мияко, но увеличиха влагата във въздуха. Острите върхове на пагодите губеха очертанията си под надвисналото небе; далечните хълмове тънеха в мъгла. Докато древната столица се събуждаше за живот, Сано мина през портата на храма Кодай, където бе дошъл да се срещне с бившата жена на левия министър Коное. Той пое по наклонения драконов коридор — въжен мост, покрит с керемиди във формата на драконови люспи. Отвъд него се простираха езера, градини, ритуални зали и жилища. На изток се белееше гробището Хагаши с редиците си надгробни камъни. Сано влезе в храма. Вътре го посрещна една възрастна монахиня с бръсната глава. Тя се поклони и рече: