— Аз съм игуменката на храмовия метох. Мога ли да ви помогна с нещо?
След като се представи, Сано каза:
— Тук съм, за да се видя с монахиня на име Козери.
Осеяното с бръчки лице на игуменката стана строго и неприветливо.
— Ако идвате от името на бившия й съпруг, напразно си губите времето. Посещенията, писмата или пратениците са напълно излишни. Предайте на левия министър да я остави на мира.
— Не съм пратеник на Коное — обясни Сано. — Разследвам убийството му…
— Убит? — от изненада игуменката ококори мътните си очи. — Съжалявам, не знаех — после поклати глава. — Тук ние отбягваме новините от външния свят… Простете, че ви нахоках.
— Трябва непременно да говоря с Козери като част от разследването. Няма да отнеме много време.
Игуменката се поколеба и после каза:
— Добре, ще я повикам.
— Моля ви, не й казвайте кой съм и защо съм тук. Ще го сторя лично.
— Много добре.
След като игуменката излезе, Сано пусна монета в кутията за волни пожертвования, запали ароматна пръчица и я постави на олтара. Мислено се помоли за успеха на мисията си и за безопасността на Рейко.
— Госпожа Асагао спешно бе повикана, но ми заръча да ви покажа новия костюм за пиесата — с тези думи една придворна дама посрещна Рейко пред жилището на императорската съпруга. Полъх на вятър разклати дърветата. Една гръмотевица разтърси облачното небе и дъждовните капки затрополиха по покритата с чакъл земя. Придворната дама каза: — Ще има буря. По-бързо да се скрием вътре — и въведе Рейко в ниската къща. Тук не се допускаха никакви мъже, освен императора. Докато придружителката я водеше по лабиринта на коридорите, Рейко видя и други млади жени, вероятно наложници на императора, които пиеха чай и весело бъбреха. Стигнаха до покоите на императрицата и придворната дама посочи към една дървена стойка, на която бе сложено пищно копринено кимоно в смарагдов цвят с везани розови лилии. — Това е вашият костюм — каза тя на Рейко. — Да ви помогна ли да се преоблечете?
— Не, благодаря, не е нужно — отвърна Рейко. Надяваше се да претърси стаите за някакви веществени доказателства. Придружителката кимна и се отдалечи, а Рейко изчака малко и се зае с опасната задача. Сърцето й биеше до пръсване от паника, защото не знаеше с колко време разполага преди завръщането на Асагао. При това дори не знаеше какво точно търси. Разумът й подсказваше да се съсредоточи върху писмата или други лични документи. Рейко прерови писалищните чекмеджета, шкафовете с лични вещи, един железен сандък, рафтовете с книги. Дъждът трополеше по керемидения покрив, вятърът довяваше далечни женски гласове. Рейко се отправи към спалнята. Отвори стенните шкафове за дрехи един по един — но нищо. Тичешком се върна в предната стая и започна да изследва съдържанието на тоалетката — ветрила, украшения за коса, стъкленици с грим… И тогава дръпна вратичката на едно отделение отстрани, което бе на равнището на лицето й. Лъхна я възкисел метален мирис, познат и обезпокоителен. Дъхът й секна. Надникна вътре, бавно протегна ръка към задната част. Пръстите й докоснаха мек плат. Изтегли го — бе вързоп от тежка коприна с многобройни кръпки, зацапан с изсъхнала кръв. Слисана, Рейко отвори вързопа и извади дамско кимоно и долна роба. От кръвта предните ръбове на дрехите бяха потъмнели. Нима Асагао е била облечена в тези одежди в нощта на убийството? И нима кървящият труп на Коное е опръскал полите й? Рейко поклати глава озадачена. Това бе улика, която пряко замесваше императорската съпруга в престъплението. Но защо Асагао не я е унищожила?
Тих звук от плъзгаща се врата стресна Рейко и я изтръгна от размислите й. Тя ахна, притисна дрехите до гърдите си, обърна се и видя Асагао. Срам и чувство за вина я заляха.
— Здравейте, госпожо Асагао — каза Рейко ведро. — Тъкмо се канех да пробвам костюма за пиесата… — императрицата не отговори. Цялата й жизненост бе изчезнала и сега приличаше на окаян призрак. Погледна Рейко така, сякаш не можеше да си спомни коя бе тази млада жена. — Ваше височество? — изрече Рейко озадачена. Погледът на Асагао се отмести към кимоната в ръцете на Рейко, след което се плъзна към изцапаните им с кръв поли. Странна смесица от неверие, ужас и отчаяние изпълниха очите й. Тя изхлипа едва чуто и се свлече на пода, заровила лице в шепите си.