— Да, признавам… Когато Хошина ти прати фалшивото съобщение, той пусна анонимни писма до Ичиджо, Томохито, Джокьоден и принц Момозоно, с които ги уведомяваше, че пристигаш в двореца — Янагисава бе искал да се подсигури, като извади от равновесие и другите заподозрени. — Освен това тези съобщения описваха точно пътя, по който щяха да минат дворцовите стражи, докато те съпровождат през района на двореца — продължи той. — Аз и Айсу отидохме там по-рано, за да заловим убиеца на местопрестъплението. Тъкмо бяхме стигнали до мястото, където стражите трябваше да ви изоставят, когато усетих особено трептене във въздуха. Видяхме странна светлина и чухме шумно дишане. Усетих, че някой ни следва, и изведнъж бях обзет от ужас. И тогава… — мускулите в гърлото на Янагисава се свиха; той потрепери. — Милостиви богове, онзи вик… Просна ме по очи. Не можех да се движа, не можех да сторя нищо, освен да лежа и да вия от болка, а ужасният шум не секваше — дворцовият управител пое дълбоко въздух и каза: — Накрая спря. Ушите ми бучаха. Целият треперех, всичко ме болеше и ми се гадеше. Станах и намерих Айсу, който лежеше наблизо. Беше мъртъв. И тогава вибрациите започнаха отново. Бяха по-слаби и идваха някъде измежду постройките. Убиецът бе там; чувствах присъствието му. Готвеше се да извика отново и да ме убие…
Сано не бе почувствал нови вибрации след поразяващия вик вероятно защото, бе твърде далеч. Внезапно Янагисава избухна в истеричен смях:
— Каква ирония! Знаеш ли какво ме спаси? — озадачен, Сано поклати глава. — Ти! — Янагисава посочи Сано. — Чух теб и детективите ти да говорите. И вибрациите внезапно спряха. Убиецът избяга. Вие го изплашихте… — Янагисава спря и сведе поглед. После рече едва чуто: — Ти ми спаси живота.
Жалост разми враждебността на Сано към дворцовия управител:
— Видяхте ли убиеца?
— Не — отвърна Янагисава.
Цялата съпротива го бе напуснала. Изглеждаше блед, болен и съсипан.
— Защо ще иска да убие точно мен?
— Добър въпрос. Отговорът може да ни предостави следа към самоличността на убиеца. Освен това новото убийство оневинява Асагао и стеснява кръга на заподозрените.
— Ха, значи все пак кошмарното ми изживяване ще подпомогне разследването ти… какво ще направиш с мен сега? Ще ме сложиш под охрана на някое тайно място, докато си свършиш работата в Мияко, а после ще ме върнеш в Едо и ще разкажеш на шогуна какво съм направил? О, той ще бъде толкова бесен, задето съм го измамил… Пък и йорики Хошина с радост ще потвърди думите ти… — в гласа на Янагисава прозвуча отчаяна нотка. — Ще загубя длъжността си и най-вероятно — живота си…
Сано бе дошъл тук с намерението да извърши точно онова, което описа Янагисава. Но сега бе обзет от странно усещане — като невидимо докосване от духовете на предците, върнали се за Обон. Усещаше, че съдбата го е събрала тук с дворцовия управител заради някаква важна цел. Инстинктите му подсказваха, че трябва да постъпи другояче. Затова каза:
— Да, бих могъл да ви унищожа, но вместо това ви предлагам сделка… — Янагисава вдигна удивен вежди, после подозрително присви очи. Сано продължи: — Няма да кажа нищо на шогуна… — дворцовият управител се изсмя, без да може да повярва. — … ако ми помогнете в разследването и ми предоставите цялата информация, с която разполагате. Мисля, че е изгодно и за двама ни — вие искате да бъдете детектив, а аз — да разкрия истината. После ще си поделим почестите.
От непроницаемия поглед в очите му Сано разбра, че дворцовият управител пресмята изгодата от сделката и цената на това да остане невредим.
— Добре. Ще работим заедно. Но нали добре знаеш как мога да постъпя с теб, ако ми върнеш свободата? — Янагисава изгледа Сано с неприязън и презрение.
— А вие нали добре помните какво ще сторя с вас, ако ме измамите? — отвърна Сано и потупа меча си.
По лицето на Янагисава се изписа смесица от ужас и лукавство.
— Много добре, сосакан Сано. Да сключим примирие.
Глава 17
Рейко нареди на носачите на паланкина да я отведат в императорския дворец. Когато пристъпи в четириъгълния вътрешен двор, ограждащ дома на абдикиралия император, от къщата излезе Джокьоден и тръгна към нея да я посрещне.
— Госпожо Сано — прескочи официалностите Джокьоден, — приемете най-искрените ми съболезнования за загубата ви.
— Хиляди благодарности — Рейко полагаше усилие да овладее треперещия си глас. — Възползвам се от поканата ви да дойда пак…
Джокьоден повдигна боядисаните си вежди с едва доловима изненада.
— Не разбирам как сте се осмелили след вчерашните събития! Аз ви помогнах като приятелка, а вие сте имали нахалството да тършувате из дома на снаха ми…