Рейко се поколеба. Не знаеше дали щеше да бъде в състояние да спази такова условие, но отвърна:
— Обещавам.
Един продължителен миг Джокьоден я наблюдаваше мълчаливо. Непрестанното тракане на станове от съседните магазини отекваше през стените. После императрицата майка каза с безстрастен глас.
— Преди време аз и Коное бяхме любовници. Срещахме се тук, където никой не можеше да ни види.
Рейко беше изумена.
— По кое време беше тази ваша връзка? — попита тя.
— Явно преди смъртта му — със саркастичния си отговор Джокьоден даваше да се разбере, че не възнамерява да разисква този въпрос. Тя се обърна да отвори вратата и въведе Рейко в последното помещение към магазина, приспособено за живеене. В огнището бе оставен чайник, а на няколко рафта бяха подредени домакински съдове. На отсрещната страна до един мърляв футон върху окъсана рогозка стоеше мангал с дървени въглища. Върху масичка от борово дърво имаше лампа, а на варосаната дъсчена стена бе облегнат чадър. Единствената вещ, която издаваше аристократичния ранг на Коное, бе писалището от тъмно тиково и дърво със златни геометрични инкрустации. Прозорците гледаха към една сляпа уличка, осеяна с кофи за боклук. Рейко не можеше да си представи изисканата Джокьоден, лежаща на това легло в такава неприветлива стая.
— Това е единственото място, което би могло да съдържа някакви улики за действията на левия министър през последните дни преди смъртта му — каза Джокьоден. Гордото й достолепие скриваше срама, който може би изпитваше от това, че бе довела Рейко на сцената на своето прелюбодеяние. — Понякога съхраняваше тук лични книжа, които може да разкрият защо някой е искал да го убие.
Рейко забеляза вдлъбнати тъмни правоъгълни очертания върху рогозката, където някога е имало мебели, и куки на стените, където може би са били окачени картини или пердета. И разбра — когато Коное и Джокьоден са идвали тук заедно, стаята е била обзаведена уютно. Вероятно той бе отнесъл ненужното обзавеждане, тъй като връзката им очевидно бе приключила преди доста дълго време.
Рейко коленичи при писалището, ръцете й трепереха, а в главата й се въртяха куп въпроси. Вдигна капака и сред четчици за писане и бурканчета за туш намери само куп празни листове. Обзе я разочарование. Извади всичко, прегледа за късчета, които да е пропуснала, или за скрити отделения, но безрезултатно. Огледа се из стаята за още нещо, което би могла да претърси. Погледът й падна върху мангала с дървени въглища. Вълнение ускори пулса й. Дори не смееше да се надява… Отправи се бързо към него, коленичи и надникна през скарата. Вътре се виждаше метален съд, в който имаше пепел, покрити със сажди въглени и купчина полуизгоряла хартия. Сърцето на Рейко трепна. Тя отвори вратичката и взе хартията, без да обръща внимание на пепелта, която изцапа пръстите й. Внимателно отстрани тънките обгорели пластове. Само най-вътрешната част бе оцеляла от огъня. Рейко се опита да разчете написаното. Първо видя името Ибе Масанобу, оградено с мастилен кръг. Знаеше, че това е даймио на провинция Ечизен. По-надолу пишеше: „Надзор на терена… наблюдение на нощни дейности… дата на получаване: месец трети, ден седемнайсети… още единайсет, внесени вчера… ограничен достъп… тайни агенти…“
Рейко седеше абсолютно неподвижна. Може би листите в ръцете й бяха бележки по някаква задача от мецуке, по която Коное бе работил точно преди смъртта си? Може би владетелят Ибе е свързан с убийството му? Надеждата покълна в сърцето й.
— Намерихте ли онова, което търсехте? — попита Джокьоден.
— Да — отвърна твърдо Рейко.
Глава 18
— Е, сосакан сама, щастлив съм, че ви виждам жив и здрав — каза шошидай Мацудайра. — Уважаеми Янагисава, за мен е изключителна привилегия да ви приветствам с добре дошъл в Мияко.
След сключеното примирие във вилата на хълмовете Сано и Янагисава се отправиха към къщата на шошидай, за да легализират позициите си.
— В суматохата през изминалата нощ са били допуснати грешки — каза Сано. — Всъщност загина един от моите васали, не аз. Сега ще сторя всичко, което е по силите ми, за да разреша проблемите, възникнали поради погрешно докладваната ми смърт.
— Много добре — шошидай не звучеше особено убедено, но не си направи труда да задава въпроси.
Янагисава обясни, че се е отбил в Мияко, след като е привършил някои важни за шогуна дела в провинция Оми, и сега е решил да помогне на сосакан сама в разследването на убийствата в императорския дворец. Сано смяташе да държи Хошина скрит, докато приключи случаят, за да го защити от гнева на Янагисава. Мацудайра им обеща цялата си подкрепа и готовност за съдействие и после тримата се сбогуваха с поклон.