Мъжът с изискания говор каза:
— Нямаме време за разпри. Трябва да решим какво да правим, за да не допускаме повече рискове. Мисията е над всичко! — мисията очевидно бе заговор срещу шогуна, заключи Рейко. Заговорниците подготвяха военно нападение! Внезапна зловеща тишина в стаята я накара да настръхне. После мъжът с изискания глас каза:
— В къщата има още някой.
Рейко замръзна ужасена.
— Откъде знаете? — попита Горобей.
— Чувствам го.
— Просто сте напрегнат — каза един от стражите. — Плод на въображението.
— След неприятния инцидент преди малко отказвам да поемам повече рискове. Елате. Ще проверим долу.
Рейко се притаи зад един шкаф и проследи с поглед как мъжете един след друг минаха покрай вратата. Пръв бе някакъв свещеник с бръсната глава и атлетична фигура, облечен в шафранова роба.
След него вървяха трима самураи с извадени мечове, с квадратния герб на Ибе по дрехите си. Следваха ги Горобей и още трима грубовати селяни, въоръжени с дебели сопи. Накрая вървяха двама самураи в дрипави одежди — по всяка вероятност ронин. Мрачното им изражение подсказа на Рейко, че хванеха ли я, щяха да я убият без колебание. Тя се втурна към балкона, бутна настрани бамбуковите капаци и погледна навън. Точно отсреща бе балконът на съседната къща. Рейко стъпи на перилото, застина приклекнала за момент и после скочи напред с цялата си сила. Прелетя през въздуха като голяма тромава птица и се приземи на другия балкон, поемайки удара с колене и ръце. Сгуши се там за миг, после се изправи, прехвърли парапета и тупна на улицата. Бързешком пое към имението, за да разкаже на Маруме и Фукида какво бе видяла.
Глава 19
Здрачът бе затъмнил небето до мътносиво, когато Рейко се добра до стаята си. Никой от хората на Сано не бе по стаите си. Прислужниците също бяха изчезнали. Потънала в пот и мръсотия, с разрошени коси и капнала от умора, Рейко реши да вземе вана, но размисли — усилието й се стори твърде голямо. Легна да си почине, оставяйки лекия бриз от прозорците да я гали. Но сънят не идваше. Самотна и безутешна, тя осъзна, че колкото и да се стараеше, Сано нямаше да се върне при нея. Отмъщението за неговата смърт нямаше да го върне. Мъка разтърси тялото й и тя се разрида.
Вратата се отвори. През сълзи Рейко видя мъж с бръснато като на самурай теме и с два меча на кръста. Колко приличаше на Сано!
Тогава мъжът рече с гласа на Сано:
— Рейко сан, аз съм.
Изумена, тя седна в леглото и разтърка очи. После се разсмя истерично, обзета едновременно от неверие и еуфория. Сано я взе в обятията си. Тя ридаеше и галеше лицето му.
— Съжалявам — измърмори Сано в косите й. — Толкова съжалявам. Тревожех се за теб. Къде беше?
Рейко се отдръпна назад, за да го погледне:
— Аз ли къде съм била? Ти самият къде беше?
— Преди да ти разкажа — започна Сано, — нека първо те уверя, че никога не съм възнамерявал да ти причиня болка — и с мрачно изражение й обясни, че жертва на убиеца бе станал не той, а Айсу и че бе изфабрикувал собствената си смърт, за да принуди Янагисава да излезе от укритието си.
— Но защо ме остави да мисля, че си мъртъв?
— Трябваше да се крия дори и от теб, защото тук гъмжи от шпиони! — и Сано й разказа как бе принудил дворцовия управител да му съдейства. Накрая завърши с думите: — Мога да си представя какво си изживяла, и те моля да ми простиш. Сега ще ми разкажеш ли къде си била?
— Отидох в двореца да помоля Джокьоден за помощ…
— Какво? — възкликна Сано. — Нали ми обеща, че ще стоиш далеч от нея?
— Да, но не знаех, че все още те е грижа какво съм обещала — отвърна Рейко отбранително. — Струваше ми се по-важно да намеря убиеца ти и да отмъстя за теб. Давах си сметка, че Джокьоден е опасна, но рискът си заслужаваше — и Рейко му показа неизгорелия къс хартия, намерен в къщата на Коное. Докато му описваше къщата и как бе стигнала дотам, както и предположението си, че Коное я е използвал за шпиониране, Сано почти не погледна късчето. Накрая попита:
— А Джокьоден откъде знае за тази къща?
— Не ми каза… — едва доловима нотка в гласа на Рейко бе сигнал, че лъже. В името на мира Сано реши да подмине това за момента.
— Виж, зная, че си била разстроена, но не е трябвало да се доверяваш на една заподозряна в убийство. Помисли малко! Какви са доказателствата, че тази къща е била собственост на Коное или че документът е негов? Джокьоден те е подвела, за да отклони подозренията ти от себе си.
— Наистина бях разстроена. Но по чия вина? — попита Рейко саркастично. — Пък и сигурно има начин да се провери дали Коное е притежавал тази къща и дали той е писал бележката. По-важното е, че онова, което открих после, доказва, че това не е толкова съществено. С очите си се убедих, че бележката се отнася за нещо много по-голямо. Когато отидох в къщата на владетеля Ибе, когото Коное е следил…