Тя се облече и излезе, придружена от две прислужници. Трите вървяха нагоре-надолу по претъпканите улици, влизаха в магазини и чайни, обхождаха сергии и тържища. Навсякъде Рейко питаше за монетите, но никой не знаеше нищо за тях. Търговците, които с охота я посрещаха в магазините си, тутакси ставаха мрачни и неразговорливи; чиновниците и уличните търговци дори се бояха да погледнат монетата. След часове наред безплодни запитвания Рейко се почувства объркана и обезсърчена. Спряха в една гостилница, където предлагаха чай и студена юфка. Сервира им около двайсетгодишна девойка с дружелюбно лице и будни очи. Докато ядяха, Рейко забеляза, че момичето ги наблюдава. Когато коленичи, за да долее чай в купичката й, тя прошепна:
— Простете, може ли да говоря с вас?
Заинтригувана, Рейко кимна. Девойката хвърли плах поглед към кухнята и рече:
— Чух, че разпитвате за монетите с папратовата клонка. Не искам да ви обиждам, но явно отскоро сте в Мияко и затова трябва да ви предупредя, че тук никой не говори за такива неща. Защото е опасно — момичето се приведе към тях и каза: — Папратовата клонка е гербът на клана Дадзай, а те са бандити — крадци, разбойници, убийци. Ходят по заведения и изнудват за пари, а ако собствениците не им дадат, ги пребиват или им запалват ресторанта. Отвличат момичета да работят в незаконните им бордеи. Държат комарджийници и ако не си плащаш дълговете, те измъчват. Много са силни и всички се страхуват от тях. Няма смисъл да се съобщава на полицията, защото всички в силите на реда са подкупени. Убиват всеки, който им създава неприятности. Дори само да говориш с някой Дадзай, е лоша прокоба. Извинете, трябва да вървя — момичето се поклони и преди да си тръгне, прошепна припряно: — Моля, обърнете внимание на предупреждението ми. За ваше добро е.
Рейко остана на мястото си, разсъждавайки върху чутото. Защо кланът Дадзай са секли монети с герба си? Как левият министър Коное се е сдобил с тях? Може да е следил Дадзай. Рейко си спомни главорезите, които бе видяла в къщата на Ибе. Дали не бяха членове на клана и връзка между убийството на Коное и заговора срещу Токугава? От Сано Рейко знаеше, че монетите са ключов елемент в загадката, но как да открие значението им, ако всички в Мияко отказват да разговарят за тях и за Дадзай?
Построеният преди петстотин години храм Санджу Сангендо се издигаше в южната част на Мияко, близо до източния бряг на река Камо. Сано стоеше сам от вътрешната страна на яркочервената източна порта и наблюдаваше оживлението. Бе отишъл в храма Кодай да търси Козери, но там му казаха, че е отишла да проси милостиня в Санджусангендо. Сега той пое дъх и тръгна към главната постройка за богослужение. Тя бе боядисана в ярки цветове и бе насечена от огромни дървени колони. Сано мина покрай олтара, където на стойки горяха свещи и ароматни пръчици. Зад тях се мержелееха статуи на различни богове, а над тях, подредени в единайсет редици като златна армия, се извисяваха прочутите хиляда и една статуи на богинята Канон. Когато излезе на ярката слънчева светлина в двора, Сано видя три монахини в конопени роби и сламени шапки с дървени купи за милостиня в ръце. Козери бе застанала в средата. Изненада и удоволствие озариха прекрасните й очи.
— Добър ден, сосакан сама — каза тя. Присъствието й възпламени мрачно вълнение в гърдите на Сано. Със свенлива усмивка Козери попита: — Какво ви води в Санджусангендо?
— Търсех ви — съзирайки руменината по страните й, Сано разбра, че тя също бе копняла за нова среща помежду им. — Имам да ви задам още няколко въпроса — каза той, като се мъчеше да звучи делово. — Има ли някакво място, където можем да поговорим на спокойствие? — Козери кимна и го поведе извън храма, надолу по алеята, която водеше към реката. Вървеше бързо, обгърнала с ръце купата за милостиня и свела глава под шапката си. — Искам да узная подробности за последния път, когато сте се видели с покойния Коное — започна Сано. — Какво ви каза той?
— Нищо… нищо по-различно от онова, което казваше в писмата си — гласът на Козери бе тих, но овладян. — Всъщност не можех да разговарям нормално с бившия си съпруг от години.
Сано се отнасяше със съчувствие към нежеланието й да обсъжда тази тема, но интуицията му подсказваше, че срещата е важна за случая.
— Нека повторим какво точно се случи — каза той. — Кога и как пристигна левият министър в храма Кодай например.
— Беше рано сутринта — започна Козери. — Двете с една монахиня тъкмо метяхме верандата. Той каза: „Козери, ти си тъй хубава, както и в деня на сватбата ни преди петнайсет години.“ Аз пуснах метлата и отстъпих назад, но той се качи по стълбите и тръгна към мен. Прошепнах на другата монахиня да доведе помощ. Той каза: „Толкова се радвам да те видя. Опитай се да се престориш, че и на теб ти е приятно!“ После каза, че познавал сърцето ми по-добре от самата мен и че трябвало най-после да осъзная колко го обичам. Започна да говори за… неща, които искал да ми направи… Трябва ли да ги повтарям?