— Дишайте дълбоко. Вдишване. Издишване. Съсредоточете енергията в себе си.
На своето място в средния ред Козери се опита да подреди мислите си. В продължение на петнайсет години правеше това упражнение, за да съсредоточи енергията на ума си и да постигне духовно просветление. Обикновено изпадаше в транс без особено усилие, но сега необходимата за това концентрация й убягваше. Личният следовател на шогуна бе нарушил вътрешната й хармония.
Сцени от миналото връхлетяха мрака зад спуснатите й клепачи. Видя градината около къщата на семейството си, уединения рай на нейната младост. Отново тичаше, заливайки се от смях, под пролетния дъжд със своя любим братовчед Рьозен. Няколко години по-късно двамата вече бяха съпруг и съпруга.
Козери изживя най-щастливите си дни с Рьозен, докато той работеше като секретар на левия министър Коное. Вечер двамата се развличаха с музика, поезия и любене. Скоро Козери забременя. После, пет месеца по-късно, нещата внезапно приеха ужасяващ обрат. Един следобед дойде майка й.
— Дъще — каза по-възрастната жена с печално лице. — Нося ти ужасна новина. Рьозен е мъртъв. Някой го е намушкал с нож — Козери поклати глава, отказвайки да повярва. — Така е — повтори майка й скръбно.
— Не! — залитайки, Козери излезе от къщата и срещна слуги, които пренасяха на носилка покрито тяло. Тя дръпна завивката и видя бледото неподвижно лице на съпруга си. И избухна в безутешни ридания. В този момент мъчителен спазъм сви корема й. Тя изпищя и падна. Разкъсваха я ужасни болки. Чу майка си да вика:
— Повикайте лекар!
Заточиха се дълги, изпълнени с болка часове; накрая Козери роди мъртво бебе, момче. Изгуби много кръв; раждането бе последвано от силна треска. Минаха десет месеца преди да бе в състояние да стане от постелята. Седеше обзета от апатия в градината и тъгуваше по Рьозен. И тогава при нея дойде баща й.
— Време е да помислим за бъдещето ти — каза той. — Коное поиска ръката ти и аз му дадох съгласието си.
Тя не искаше да се омъжва повторно, но бе длъжна да се подчини на баща си. Козери и левият министър сключиха брак един месец по-късно. За нея той бе напълно непознат; по време на церемонията дори не смееше да го погледне, а първата им брачна нощ се оказа злощастно начало на брачния им съюз. Коное я разсъблече и без всякакви ласки се опита да проникне в нея. Тя не можеше да спре да мисли за Рьозен, затова и вътрешните й мускули се стегнаха в непробиваема преграда. Въпреки настоятелността на Коное усилията му да я обладае останаха безуспешни. Накрая болката заля Козери и тя се разплака.
Коное се усмихна насила и й каза, че утре ще опитат отново.
Новият й съпруг прекарваше цялото си свободно време с нея, харчеше огромни суми да й купува подаръци и да й осигурява развлечения. Всички дами в двореца й завиждаха, но тя така и не успя да забрави Рьозен. По-нататъшните опити за консумация на брака им останаха безуспешни и Коное започна да проявява своята неудовлетвореност по начини, които я изпълваха със страх. Всяка вечер я питаше „Какво прави днес? С кого се срещна?“ и накрая й забрани да излиза сама. Започна внезапно да се връща вкъщи през деня, сякаш я дебнеше да я залови в нещо нередно. Не й позволяваше да посреща гости. Изолира я от целия свят. Тя се сви в черупката си и той започна да я наказва с язвителни забележки и насилие. Веднъж в пристъп на ярост разкъса всичките й дрехи, изкрещя й, че е неблагодарница, и я изхвърли навън в покритата със сняг градина. На следващия ден я засипа с извинения и подаръци. Но страхът на Козери остана. Брачните им отношения още повече се влошиха, когато една вечер след пореден неуспешен опит да проникне в нея въпреки възбудителните средства, ароматните масла и дървените приспособления той й призна, че от любов към нея е извършил отвратително деяние, рискувайки положението, честта и свободата си. После той излезе, а тя изведнъж проумя: Коное бе убил Рьозен.
Козери се сепна — четиристотинте вдишвания и издишвания приключиха и игуменката започна да припява: Наму Амида буцу! Наму Амида буцу! О, всемогъщи Амида! Козери започна да повтаря заедно с другите монахини. Гласът й звучеше кухо, тъй като си спомни ужаса от откритието си и последвалото го объркване. Никой нямаше да й повярва, ако обвинеше Коное в убийство. Семейството й нямаше да я подкрепи. Трябваше дълбоко да скрие емоциите си и да поддържа добри отношения с левия министър. Но, така или иначе, той бе недоволен от всичко. Ставаше все по-груб в усилията си да проникне в нея и я следеше още по-неотклонно. И тогава, малко преди първата им годишнина, учителят й по шамисен се спомина. Новият, който дойде на негово място, нямаше трийсет години и носеше прякора Сару — Маймуна — заради таланта си да подражава. Не бе красив, но беше мил. Усещаше нещастието на Козери и я разсмиваше с имитациите си на животни и хора. За първи път от смъртта на съпруга си Козери отново изпита удоволствие от живота. Тя имаше приятел! Но една вечер Коное влетя в стаята й с изкривено от ярост лице. Сграбчи Козери, притисна я към стената и я обвини в прелюбодейство със Сару. След това й каза, че се е постарал да изхвърли музиканта и семейството му от двореца, за да пукнат от глад по улиците. После я заблъска с юмруци и от носа й рукна кръв. Тя пищеше, докато Коное отскубваше цели кичури коса от главата й. После счупи шамисена в тялото й, повтаряйки, че това трябва да й е за урок. Тогава Козери го попита защо просто не я убие, както е направил с Рьозен, но той й отвърна, че възнамерява да я насилва, докато я накара да му отдаде любовта си. Козери проумя, че жестокостта му ще продължава да се развихря, затова събра в един вързоп дрехите си и избяга в храма Кодай. Манастирът бе убежище за малтретирани жени, които желаеха да се отдадат на религията. Монахините я приеха и Козери реши, че се е отървала от левия министър завинаги. Но месец по-късно Коное нахлу в манастира точно посред молитвата. Сграбчи я и започна да крещи, че тя не може да се скрие от него. Свещениците насила го отведоха, но той идваше отново и отново, а между посещенията си я засипваше с писма. Когато монахините просеха милостиня в града, Коное я причакваше и я заговаряше. Понякога я умоляваше, понякога я заплашваше, а имаше и периоди, когато Козери нямаше вест от него с месеци; и точно когато почваше да мисли, че вече се е отказал, той се появяваше за пореден път и възобновяваше писмата си. Да, Козери мразеше левия министър и желаеше смъртта му, за да сложи край на мъките си. И ето че желанието й бе удовлетворено. Но сега я заплашваха по-големи неприятности. Бе заподозряна в убийство; въпросите на сосакан Сано го показваха съвсем ясно. Но арестуването не бе единственият й страх по отношение на Сано. Посещението му в храма Кодай бе разтърсило спокойствието й, постигнато чрез толкова молитви и медитация. Той бе разбудил стари чувства и потиснати копнежи. Бе предизвикал у нея забравен порив; бе пробудил тялото й за живот. Възвърна у нея силната потребност от мъжка любов. Тя копнееше да опознае Сано интимно.