— Станете — нареди игуменката, докато се изправяше бавно. — Устата затворена, брадичката към и тялото, гърбът изправен. Продължавайте да дишате, гледайте право напред. Ясният поглед изразява от чиста съвест.
Но погледът на Козери изразяваше буря от противоречиви желания. Тя притежаваше информация, която можеше да помогне на Сано да разреши случая, но също така разполагаше и с опасни тайни, които трябваше да крие. Кажеше ли истината, можеше да загуби живота си; поддадеше ли се на любовта си, щеше да разруши постигнатия с толкова усилия душевен мир. Трябваше бързо да вземе решение. Защото бе сигурна в едно: Сано щеше да се върне.
Облечена в халат, с току-що измита и все още мокра коса Рейко излезе от банята и се приближи до Сано, който седеше на пода и прехвърляше документите, които Янагисава бе иззел от кабинета на Коное.
— Тревожех се за теб — каза Рейко, докато коленичеше до него. — Да ти поръчам ли вечеря?
— Не, благодаря — отвърна Сано намръщен, вперил поглед в някакво писмо. — Спрях да похапна на една сергия и сега не съм гладен.
Озадачена от резкостта му, Рейко реши да се похвали какво е научила за монетите с папратова клонка.
— Добра улика — каза той, след като я изслуша. — Само че левият министър може да е следил клана Дадзай по причина, която няма нищо общо със заговора или с убийството му.
— Така е — макар че разбираше потребността от обективност, Рейко бе разочарована от скептицизма на Сано. — А ти какво научи през днешния ден?
— Бях в замъка Ниджо. Янагисава направил внезапен обиск в къщата на владетеля Ибе, но от разбойниците и оръжията нямало и следа. Сега ги търси навсякъде. За жалост е открил йорики Хошина. Наредих да го преместят на ново тайно място. По-рано през деня разпитах Ичиджо, императора и принц Момозоно — описа й разговорите с тях и после каза: — Не е изключено Ичиджо или императорът да владеят силата на киай. Всеки от тях има алиби, което ми се струва твърде неубедително, но пък ще бъде трудно да се опровергае.
— А Джокьоден? — попита Рейко.