Сано отклони поглед към свитъците, струпани около него.
— Все още не съм се срещал с нея… Ходих да се срещна с Козери — и той заразглежда книжата с преднамерена съсредоточеност.
— Защо?
— Исках да разбера подробности около последното посещение на Коное при нея малко преди смъртта му — без да вдига поглед, Сано добави: — Той й е казал, че е на прага на велико постижение, което предполага, че е открил заговора и че е планирал да докладва за него на бакуфу с очакването да получи голямо възнаграждение.
— Да, това наистина потвърждава, че Коное е знаел за заговора — съгласи се Рейко. — Но нали всъщност Козери не е заподозряна? Нали в нощта на убийството в двореца не е имало външни лица… пък и Янагисава не е уведомил Козери за намерението си да те премахне.
— Тя е важен свидетел, затова отидох да поговоря с нея. Ще се срещна с Джокьоден утре — раздразнение скова гласа му. — Защо не можеш да се отнасяш с повече уважение към преценката ми?
Рейко си спомни, че и след първата си среща с Козери Сано се бе държал странно рязко с нея. Прониза я болезнено подозрение. Но не, тя бе сигурна във верността му. Другите съпрузи си имаха любовници, но той нито веднъж не й бе дал основание да смята, че проявява интерес към други жени. Засрамена от подозрението си, каза:
— Ето сега вече можем да сравним почерка от бележката, която намерих в мангала, с почерка от писмата на Коное.
— Почеркът съвпада. Наистина Коное е писал сведенията за дейностите в имението на владетеля Ибе. Ето и още нещо — и той прочете от някакъв документ: „Аз, Накане Тъкача, съм съгласен да продам къщата си в Нишиджин на левия министър Коное Бокуден.“ Има и карта, указваща разположението на къщата. Значи действително е собственост на Коное — Сано отправи към Рейко мимолетна пресилена усмивка и след това отново насочи вниманието си към книжата. — Може би Джокьоден наистина не е убийца и имаме основание да й имаме доверие.
— Може би — каза Рейко с известно неудобство, че не му бе казала за любовната връзка между Джокьоден и Коное. Беше й обещала дискретност и трябваше да спази обещанието си, освен ако връзката не се превърнеше във важно доказателство по случая. Тя се опасяваше, че и Сано понякога крие някои неща от нея.
Двамата прекараха остатъка от вечерта в оскъдна размяна на сковани реплики, а когато си легнаха, дълго останаха будни, обърнати с гръб един към друг.
Глава 26
— Надявам се, че не възразявате да си върша работата, докато разговаряме — каза госпожа Джокьоден на Сано. — Каквито и беди да ни сполетяват, трябва да спазваме ритуалите на Обон.
— Моля, продължавайте без притеснения — подкани я Сано.
Беше утрин и двамата се намираха в будисткия параклис в имението на Джокьоден. Вятърът довяваше в стаята тръпчив вкус на дим. Върху специална поставка в стенната ниша Сано забеляза позлатена статуя на Буда, заобиколена от златни лотосови цветове. В няколко по-тесни ниши имаше масичка с ваза за цветя върху нея, кандило и буцудан — възпоменателен олтар — във вид на малък шкаф. От тавана висяха украшения за Обон — нагънати бели хартиени ленти, играчки, притежавани някога от починали деца, и маска на Отафуку, божество на сполуката.
Госпожа Джокьоден коленичи на застлания с татами под. Застанал наблизо, Сано отбеляза, че тя не изглежда притеснена от неочакваното му посещение. Любезно бе приела да бъде разпитана и, изглежда, нямаше нищо против да остане насаме с него, но чакаше той да заговори пръв.
— Къде бяхте по време на убийството преди три вечери? — попита Сано.
— Не си спомням — спокойно отвърна тя.
— Убийството е станало веднага след полунощ — каза Сано. — Какво сте правили тогава?
Заета със задачата си, Джокьоден го погледна смирено изпод сведени клепачи.
— Наистина не знам.
Сано бе по-склонен да приеме, че просто не желае да му каже.
— Да сте се срещали или да сте разговаряли с някого? — настоя той. — Има ли някой, който да ви е видял?
— Не помня… — Джокьоден напълни вазата в нишата с вода от една кана. Движенията й бяха точни; не разля нито капка. — Ще трябва да разпитате останалите обитатели на двореца къде са ме видели.
Раздразнен от невъзмутимото й спокойствие, Сано каза:
— Не очаквате от мен да ви повярвам, че сте забравили всичко, нали?
Тя се обърна към него с любезна усмивка:
— Не очаквам нищо. Но ви моля да извините скромната ми памет. По мое мнение светът става по-добър с един презрян самурай на Токугава по-малко. Вашето отношение към императора беше възмутително — като се мръщеше леко, Джокьоден редеше свежи лотосови цветове. — Вие опозорихте целия императорски двор, а такава обида плачеше за отмъщение.