Сано се втренчи в Джокьоден с недоумение. След като отказа да му съобщи местонахождението си по време на убийството, тя току-що му бе предоставила собствения си мотив да желае смъртта му! Какво ли целеше?
— Обяснимо е, че не ви е грижа за мен — каза той, — но вероятно доста сте се грижили за левия министър.
— Защо го казвате? — попита Джокьоден с вежливо любопитство.
— Знаели сте за къщата, която тайно е купил, а това говори за нещо повече от познанство — и Сано си позволи дръзко предположение: — Двамата бяхте ли любовници? — Джокьоден ахна и изпусна вазата, която държеше, и тя се разби на пода, лотосите се разпиляха, а водата се разля. Тя изохка притеснено, грабна един парцал и започна да я попива. — Чакайте, нека ви помогна — Сано събра падналите цветове, доволен, че най-накрая бе разбил самообладанието й.
— Благодаря ви — изрече тя с мъка. Сложи цветята в нова ваза, която внимателно постави на олтара. После се изправи и застана с лице към Сано.
— Значи съпругата ви не удържа на обещанието си и ви издаде тайната ми? — озадаченото изражение на Сано я накара да размисли. — Или… не? Да, разбира се, вие сте достатъчно умен, за да се досетите сам. Да, преди време с левия министър бяхме любовници.
Значи Рейко е знаела, помисли си Сано, и въпреки това не му е казала! Ядоса й се, но с охота прие новината за двуличието й, сякаш то по някакъв начин извиняваше собственото му поведение към Козери. Джокьоден продължи тъжно:
— Съпругът ми не е от най-вълнуващите партньори, а и заради работата си често трябваше да се обръщам към левия министър Коное. Той беше привлекателен и свободен. Имахме много общи интереси. Накрая приятелството ни премина в любов, но романтичната ни връзка не просъществува дълго.
— Защо? — попита Сано, като се помъчи да забрави личните си проблеми и да се съсредоточи върху Джокьоден.
— В началото бях прехласната по него. Той ми купуваше подаръци, караше ме да се чувствам обичана и значима. Но скоро се промени. Често избухваше, ако бях на различно мнение, настояваше да слагам официалния печат на съпруга ми върху документи, които щяха да му осигурят по-голяма лична власт. Когато отказвах… — Джокьоден притвори очи, преглътна и после продължи: — … имаше и други жени. И бе вечно зает с Томохито. Накрая му заявих, че искам да сложим край на връзката ни. Очаквах да се възпротиви, но той просто ми каза, че всъщност никога не ме е желаел искрено; използвал ме е, за да се сдобие с повече влияние в двора и за да спечели доверието на Томохито. Бях много засегната и направих истерична сцена. След като връзката ни приключи, все пак трябваше да продължа да работя с него както по-рано, но присъствието му непрестанно ми напомняше за собствената ми глупост. Щеше ми се да не го виждам никога повече — тя пое пресекливо дъх. — И ето че желанието ми се изпълни.
Отмъщение за жесток любовник бе силен мотив за убийство и все пак имаше нещо обезпокоително в признанията на Джокьоден. Колкото и убедително да звучаха, той не можеше да си я представи как става жертва на такива прозрачни кроежи, а и за пореден път тя му предоставяше информация доброволно, при това с изненадваща охота. Изпускането на вазата бе твърде мелодраматично за жена с нейното самообладание. Сано вече се питаше дали всъщност тя и Коное изобщо са били любовници и дали някога са се карали? Но ако не са били, какъв е смисълът да лъже и да се самоуличава в престъпление?
Сано каза:
— Разбирам, че вие движите делата на императорското семейство. И сега, след смъртта на Коное, сте се освободили от неговата недотам компетентна намеса — каза Сано внимателно. — Но доколко свободна можете да се чувствате, докато императорският двор се управлява от бакуфу? Понякога изпитвате ли негодувание от господството му?
— Какъв е смисълът да негодувам срещу нещо, което не ми е подвластно? — в гласа й се прокрадна недоумение. — Това би било пилеене на енергия.
— Не и ако вярвате, че можете да промените обстоятелствата… — каза загадъчно Сано. — Някога представяли ли сте си, че управлявате Япония? Една цяла страна би предложила много по-голяма възможност за вашия талант от ограничения свят на императорския двор. Та вие може би бихте управлявали по-добре от бакуфу?
Джокьоден го удостои с гневен поглед:
— Да се присмивате на една бедна и недостойна жена, е проява на лошо възпитание. Но може би една смяна на властта е крайно наложителна. За по-малко от век много проблеми изтерзаха Япония — глад, тежко земетресение, наводнението, което отнесе моста Санджо и издави стотици люде, големият пожар на Мейреки, два големи пожара тук, в Мияко. Подобни бедствия са знак, че правителството е в дисхармония с космоса и е по-добре властта да бъде предоставена в ръцете на някой по-вещ властелин. А кой е по-подходящ от един мъдър и способен член на императорския двор?