Сано не вярваше, че Джокьоден може да го изненада с нещо, но тази декларация направо го слиса. Тя намекваше не само че обвинява Токугава за лошата орис на Япония, но и че смята себе си за достатъчно веща и способна да поеме управлението! Дали се бе скарала с Коное заради опорочената им връзка, или защото той бе разкрил заговора и бе възнамерявал да докладва за нея на мецуке? Или това бе пореден ход в някаква странна игра, в която тя единствена знаеше крайната цел? По-объркан от всякога, Сано каза:
— Вече предприели ли сте някакви стъпки за възстановяване на космическата хармония?
— Може би да, а може би не.
Загубил търпение, Сано рискува ответен ход:
— Вчера в една къща в района на текстилните бояджийници е бил извършен внезапен обиск. Случайно да знаете какво е станало с оръжията, които са били в там до онзи ден?
Джокьоден погледна Сано със загадъчна усмивка.
— За отхвърлянето на един режим невинаги са нужни оръжия. Убийците в двореца доказват, че съществува сила, по-мощна от всяка армия. Вие, самураите, я наричате киай и смятате, че сте я открили вие, но мощта да се отнеме живот чрез волево действие датира отпреди Пътя на воина. Когато вашите прадеди са били примитивни племенни главатари, императорският двор е имал развита култура, предоставена ни от боговете. Ние управляваме магията на вселената и тук, в двореца, древните традиции са живи — странна сила озари тесните очи на Джокьоден. После тя се извърна и плавно излезе на верандата. Заинтригуван, Сано я последва, без да знае какво да очаква. Въздухът бе пропит с тайнствено напрежение. По небето над градината се носеха облаци и дим. Джокьоден бе застинала неподвижна. Тя затвори очи и устните й се раздалечиха. Миговете течаха. Сано чакаше, без да откъсва очи от императрицата майка. Внезапно клоните на растящ наблизо бор зашумоляха и от тях се откъсна малък сив предмет, който с лек шум тупна на застланата с чакъл пътека. Беше катеричка със свити лапички и пухкава опашка. За момент животното остана да лежи неподвижно. Джокьоден изпусна дъха си, катеричката скокна отново и хукна през градината. — Никога не подценявайте силата на своя противник, сосакан сама — каза госпожа Джокьоден.
Сано впери поглед в нея. Скръстила ръце, тя го удостои с победоносна усмивка. В мислите му настъпи бъркотия. Дали наистина волята на Джокьоден бе съборила катеричката? Изпълнението й му напомни за магиите, които разни шарлатани пробутваха на лековерната публика. Той каза:
— Благодаря за времето, което ми отделихте… — стори му се, че видя как в спокойния й поглед припламна облекчение. Също както и с десния министър Ичиджо, имаше чувството, че тя крие нещо. — Уважаема госпожо, вие ми предоставихте многобройни улики срещу себе си — каза той отново, спирайки при портата. — Бих могъл да ви отправя обвинение в убийство… и държавна измяна.
Тя само се усмихна.
— Но няма да го сторите, нали?
Сега Сано си даде сметка, че тя съвсем точно бе преценила характера му, докато нейният си оставаше загадка за него. Тя знаеше, че може да играе своята странна и опасна игра, защото той няма да пристъпи към нов арест без солидни доказателства. Разгневен, той избухна:
— Защо правите това? За да ме накарате да си мисля, че щом сте толкова откровена, сигурно сте невинна? Или искате да повярвам, че сте виновна и че нарочно сте помогнали на Рейко да намери доказателства срещу вас? Или пък… насърчавате подозренията ми, за да защитите другиго? Кого?
Джокьоден се засмя; настроението й още повече обърка Сано.
— Вие сте детективът. Вие трябва да намерите отговорите на тези въпроси.
Глава 27
Останала сама в параклиса, след като сосакан сама си тръгна, госпожа Джокьоден се върна към приготовленията за Обон. Захвана се да отваря една кутия с тамян, но ръцете й затрепериха и трябваше да я остави, за да не разсипе съдържанието й. Треперенето се разпростря върху цялото й тяло. Зрението й се замъгли; стаята се завъртя в шеметен ритъм. Тя коленичи, зарови лице в треперещите си длани и се отдаде на закъснялата реакция, предизвикана от посещението на Сано.
Джокьоден знаеше, че Сано ще дойде да я разпита за второто убийство, и затова прие сама да се изобличи, за да го отклони от по-същественото. Мислеше, че знае докъде може да го отведе, без това да й навреди, но някои от въпросите му я свариха твърде неподготвена. И сега, осъзнала опасностите, за които дори не бе подозирала, се страхуваше, че ще съжалява за поведението си.