Зак мина покрай спящия и се отправи към заключената порта от ковано желязо, която служеше за страничен вход и бе най-прекият път към стаята му. Кой беше той, че да преценява дали някой бездомник има право да пие или не? След особено тежки случаи той самият се прибираше вкъщи, наливаше си уиски и редеше пасианси до късно през нощта. Това бе неговият начин да държи злокобните видения настрана.
Мислите му отново се върнаха на Рейна. Обективно погледнато, вероятно беше добре, че не го беше поканила да прекара нощта при нея. Имаше нужда да обмисли нещата на спокойствие. Това не правеше перспективата да прекара нощта сам в празното си легло по-привлекателна, но щеше да го принуди да се концентрира върху работата.
На първо място в списъка на приоритетите му за тази вечер бе да се обади на Фалън Джоунс. Не бе особено вероятно новината за връзката на Уайлдър с Вела Талънтайър преди толкова години да повлияе на сегашната ситуация, но това все пак бе важен детайл, който липсваше в досието. Фалън трябваше да го научи. Той все натякваше как дори и най-дребният и незначителен факт може да преобърне даден случай и да предизвика истинска експлозия. В теорията на хаоса това се наричаше ефект на пеперудата.
Дребни, привидно незначителни подробности.
Дребни подробности като подметката на нова, чиста и скъпа маратонка, която се подава изпод покривката от вестници.
Долови смътно движение зад себе си миг преди да се обърне.
Спящият сега бе напълно буден и се надигаше от пейката като кобра, която се готви да нападне. Одеялото и вестниците се свлякоха настрани, откривайки възрастна жена с къси посивели къдрици. Носеше широка рокля на цветчета. В дясната си ръка стискаше малък сгъваем чадър.
Крехката старица се наведе и се хвърли неестествено бързо към него, насочила върха на чадъра като копие към корема му.
22.
— Така е най-добре. — Рейна включи електрическия чайник, облегна се на плота и погледна Батман и Робин. — Снощната случка в Шелбивил беше просто стечение на обстоятелствата. И не бива да се повтаря. Не може физическото привличане да пречи на разследването.
Робин размърда едното си ухо, но като цяло не изглеждаше особено заинтересуван от анализа на решението й да не покани Зак в апартамента си. Батман беше съсредоточен върху големия порцеланов буркан за бисквити. Андрю й го беше подарил. Беше оцветен в яркожълто и синьо и бе един от малкото ярки акценти в минималистичния дизайн на жилището й.
Зареди лъжичката за чай със сместа, която й бе приготвил един местен билкар. Гласовете щяха да се върнат тази вечер. Обикновено минаваха няколко дни, преди да се изгубят в тъмното блато, където потъваха такива спомени.
Беше по нощница и халат. Лампите светеха приглушено. Слушаше концерт на Моцарт. Музиката на този композитор обикновено й помагаше. А още повече й помагаше якият оглушителен рок, който свиреха в любимото заведение на Пандора — „Кафе Ноар“. Но тази вечер нямаше желание да звъни на помощничката си и да й предлага да отидат там. Искаше да остане сама, за да обмисли случилото се през последните двайсет и четири часа.
— Животът, какъвто го познаваме, се променя — каза тя на котките. — Трябва да държим положението под контрол.
Батман измяука тихо и продължи да гледа буркана с бисквитите. Робин пристигна при тях с небрежна походка.
Рейна отвори капака на буркана. Опашката на Робин щръкна. Батман се съсредоточи още повече, вероятно с някаква странна котешка енергия се опитваше да я накара да му даде бисквита. И успя.
— Имате ли представа какво означава най-после да срещна мъж, който наистина разбира как се чувствам, когато чувам гласовете в главата си? — Рейна взе две котешки бисквити от буркана и затвори капака. — Това, което се случи снощи, е резултат от комбинираното действие на адреналина и страхотното усещане, че един сексапилен мъж не се чувства отблъснат от мен въпреки паранормалните ми способности.
Батман отново измяука.
— Добре, добре.
Тя даде на котките бисквитите им и те се заеха да ги ядат лакомо.
Водата в чайника завря. Рейна го изключи и наля горещата течност в чашата. Нежният успокоителен аромат на билките се разнесе във въздуха.
— Едно нещо за играта на карти и секса с господин Джоунс — продължи да обяснява тя на котараците. — Те определено прогониха гласовете от главата ми снощи.
Батман дояде бисквитата си и се огледа с надежда за още.
— Знаеш, че получаваш само по една на ден — напомни му тя.
Котараците се отказаха от опитите да й въздействат телепатично.