Мъжът с маската стигна до един черен джип, който се намираше в далечния край на паркинга. Вратата за пътника вече беше отворена и колата се движеше, когато мъжът скочи на седалката до шофьора. Мощният двигател изрева.
Джипът се устреми с незапалени фарове право към Зак. Ясно бе, че се опитват да го прегазят.
Зак се хвърли в тясната пролука между две коли.
Черният звяр профуча край него, излезе от паркинга и пое по улицата. Секунди по-късно изчезна от полезрението му. Зак не се изненада изобщо, че джипът беше без регистрационен номер.
Чу позната мелодия. Бръкна в джоба си, извади мобилния телефон и го отвори.
— Джоунс — каза по навик, без да отмества поглед от мястото, където беше изчезнал джипът.
— Зак? — Гласът на Рейна беше напрегнат и изплашен. — Добре ли си?
Тревогата в гласа й прикова вниманието му.
— Какво има? — попита той бързо.
— Не съм сигурна. Преди няколко минути ме обзе необяснима паника. Не знам защо, но имах чувството, че си в беда.
— Хм.
— Задъхан си. О, мили боже. — Тя прозвуча ужасно сконфузена. Прокашля се. — Прекъсвам ли нещо?
Отне му секунда да се сети какво има предвид тя.
— Не. Какво става, Рейна?
— Не ми се сопвай така.
— По дяволите, какво става?
— Отидох до гардероба, за да взема твоята визитка от чантата си, и попаднах на нещо странно. Ако не халюцинирам, може да имам сериозен проблем.
— Какъв проблем?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че убиецът ме е проследил до дома ми — прошепна. — Тази вечер е бил в апартамента ми. Оставил ми е малък сувенир.
24.
Зак стигна до апартамента й за по-малко от десет минути, което означаваше, че е нарушил всички ограничения на скоростта в Ориана.
Когато Рейна му отвори вратата, очите й веднага се спряха на пътната чанта в ръката му. Беше очевидно, че той се кани да прекара нощта при нея. Тя не направи никакви възражения. Зак си каза, че това говори красноречиво за здравия й разум.
Двете котки го обиколиха няколко пъти с интерес и му позволиха да ги почеше зад ушите. После доволни се отправиха към дневната.
Чак тогава Зак осъзна, че Рейна го гледа с шокирано изражение и отворена от ужас уста.
— Какво е станало с теб? — прошепна тя.
Той погледна надолу и видя, че ризата му виси изпод якето. Косата му сигурно беше разрошена, но като цяло не изглеждаше чак толкова зле. Чудеше се защо тя беше толкова стресната. После му просветна, че вероятно долавя енергията, стимулирана от адреналина и насилието.
— Сбих се — каза той. — Обаче другият се измъкна.
— Сбил си се? — попита тя невярващо.
— Това е дълга история. Ще ти обясня по-късно.
Рейна го изгледа навъсено.
— Каза ми, че избягваш сбиванията по барове.
— Това сбиване не беше в бар. Кажи ми за това парче от чаша, което си намерила в джоба си. Сигурна ли си, че е от чашата, която си използвала в Шелбивил?
За момент му се стори, че тя ще продължи с тирадата за сбиването, но вместо това с неохота се концентрира върху странната находка.
— Не мога да бъда сигурна, че е от същата чаша, която беше в моята стая — призна тя. — Но на подноса имаше точно такава чаша. Когато напуснах пансиона, тя още си стоеше там.
— Спомням си.
— Трябва да е влязъл в стаята, намерил е чашата, счупил я е и е оставил едно парче тук тази вечер.
Зак огледа ключалките.
— Как е влязъл в апартамента ти?
— Не знам. Нямаше признаци за насилствено влизане. Не долових никакви лоши вибрации по дръжката на вратата.
— Няма как да си ги доловила — каза той разсеяно, — освен ако маниакът не е бил настроен да убива, когато е влязъл. Освен това нищо чудно да е бил с ръкавици, когато е влязъл. Психичната енергия се предава при директен контакт с кожата. Ръкавиците са относително ефективни бариери.
Рейна потрепери и погледна черната лакирана полица на стената.
— Трябва да е бил много ядосан, когато е разбил чашата. Парчето излъчва паника и ярост.
Зак проследи погледа й и видя парчето счупен порцелан на полицата. Концентрира се и посегна да го вземе.
Тъмната енергия заля сетивата му. Сцената, която изплува в съзнанието му, бе кошмарна като във филм на ужасите. Трая само няколко секунди. В този кратък отрязък от време с парчето порцелан в ръката си усети прилив на ярост и паника и желание да го запрати към някоя твърда повърхност.
Остави парчето на полицата и опита да потисне прилива на адреналин в кръвоносната си система. Тази вечер беше получил достатъчна доза.
— Маниакът е бил тук, това е сигурно — каза той. — Всъщност, сигурен съм, че някакъв маниак е бил тук. Не съм влизал в мазето на леля ти, така че няма как да знам дали е същият.