— Повярвай ми, същият е. — Рейна се взираше потиснато в счупената чаша. — За пръв път ми се случва някой от тях да ме проследи.
— Доста изнервящо е — съгласи се той.
— По-скоро е ужасяващо. Извади ме от равновесие.
Зак я хвана за раменете и я придърпа нежно към себе си.
— Това, че си се изплашила, е добре. Изплашените хора са по-внимателни.
— Не се засягай — каза тя, притиснала лице в гърдите му, — но това не е позитивният решителен подход, на който се надявах.
— Съжалявам, сигурно е последица от работата ми в „Джоунс и Джоунс“. Фалън Джоунс се придържа към теорията, че всичко, което може да се прецака, обикновено се прецаква. Затова се дразни, когато някой от агентите се отдаде на позитивно мислене.
— Трябва да е страшно забавен човек.
— Погледни дефиницията за „забавен“ в речника и ще видиш снимката на Фалън до нея.
Тя издаде някакъв странен приглушен звук, който може би беше сдържан смях. Напрежението осезателно спадна. Рейна вдигна глава.
— Кажи ми какво видя — помоли тя.
— Същото, което ти чу. Копелето разби чашата и пристъп на дива ярост и паника. Започва да се плаши. Вини теб, че си провалила плановете му.
— Трябва да ме е наблюдавал в Шелбивил, изчакван е да потегля. Но е рискувал с влизането в стаята ми. Чудя се дали някой не го е забелязал.
— Добър въпрос. Но има и друга възможност.
— Каква?
— Може да не се е страхувал, че ще го видят. Може да е имал основание да се намира в пансиона. — Зак обмисли тази идея още малко. — Възможно е да е някой от служителите или гост на пансиона. Мястото беше пълно с репортери и оператори. Лесно би могъл да изчезне сред тълпата от непознати.
— Така е.
— Големият въпрос тук е какво го е насочило към теб. Според хората в Шелбивил ти и агентът сте открили момичето случайно.
Рейна се отдръпна леко и го погледна с мрачно изражение.
— Не знам за теб — каза тя, — но ако се съди по моя опит, истинските маниаци не признават съвпаденията. За тях всяко нещо е знак.
Той издиша бавно.
— Права си.
— Момичето беше намерено в къщата на една вещица. Той знае, че аз съм племенница на вещицата. За него това означава, че и аз съм вещица. Не на последно място, той знае, че аз съм била там, когато момичето е било открито. Значи съм лично отговорна, че съм осуетила последния му лов на вещици.
— Някакви други следи тук, в апартамента ти?
— Не, обиколих набързо, докато те чаках. — Сбърчи нос с отвращение. — Това не означава, че не е огледал всичко.
— Съмнявам се да е останал повече от няколко минути. Прекалено рисковано е било. — Зак извади телефона си.
— На кого ще звъниш?
— Първо на главен инспектор Лангдън в Шелбивил. Имаш ли му номера?
— Да, но защо да му звъним? — Рейна махна с ръка. — Нямаме никакви доказателства. Лангдън ми даде да разбера съвсем ясно, че не вярва на екстрасенси. Нещо повече, останах с убеждението, че той ме смята за първокласна кучка. Не мисля, че ще се впечатли, ако разбере, че някой ме е заплашвал.
— Очевидно е човек с ограничено въображение. Дай ми номера му.
Тя го изгледа начумерено, но покорно отиде до гардероба и потърси визитката на Лангдън в чантата си.
— Като оставим личните впечатления настрана — каза тя, докато му подаваше визитката, — единственото, с което разполагаме, е парче от чаша за чай, което не доказва нищо. Не бих се изненадала, ако Лангдън заключи, че сама съм счупила проклетата чаша и съм донесла парчето тук, за да инсценирам заплаха и да привлека вниманието на медиите. Когато говорих с него, усетих, че той само чака да обявя паранормалните си способности.
— Но ти не го направи?
— Шегуваш ли се? Ако бях споменала нещо такова, той изобщо нямаше да обърне внимание и на дума от това, което казах за убиеца. А така съм почти сигурна, че според него съм си измислила всичко, което му казах.
— Все пак ще му се обадя. Възможно е да не ми обърне особено внимание, но няма да може да каже, че не е бил информиран. — Зак набра номера.
На четвъртото позвъняване отговори сърдит сънен глас:
— Лангдън.
— Събудете се, главен инспектор Лангдън. Изглежда, вашият убиец е бил в Ориана тази вечер.
— Кой, по дяволите, се обажда? — Лангдън вече беше напълно буден.
— Зак Джоунс. Аз съм частен детектив. — Това бе стандартната му легитимация, когато работеше по някои случаи. Наистина имаше лиценз за частен детектив, както и всички останали агенти от „Джоунс и Джоунс“. Агенцията беше напълно законна фирма.
Зак съобщи на Лангдън сбита версия на случилото се.
Лангдън не се впечатли.
— Значи госпожица Талънтайър смята, че убиецът я е проследил до Ориана, само защото е намерила парче от счупена чаша в джоба на шлифера си? — попита той.