Рейна успя да стигне до спалнята си, без да погледне през рамо. Нямаше нужда. Знаеше, че той я гледа от прага на библиотеката. Усещаше очите му върху себе си. Всичко в нея започна да се топи.
Няколко минути по-късно тя се настани в леглото, взе тестето карти от чекмеджето на нощното си шкафче и се подпря на няколко възглавници.
Робин и Батман се сгушиха до нея.
Нареди първия пасианс и опита да прогони зловещия глас, който й шепнеше:
… Гори, вещице, гори…
27.
Фигурата, застанала до долния край на леглото, се очертаваше на фона на прозореца. Знаеше, че е мъж, но не виждаше лицето му. Опита се да помръдне, да извика, но нито крайниците, нито гласът й реагираха. Ужасът я парализира.
— Мама се опитваше да прогони демона, но всеки път, когато ме наказваше, само го правеше по-силен. Сега аз му служа. Демонът ме направи по-силен от всяка вещица… Ти ще бъдеш наказана, а после ще изгориш…
Събуди се от усещането за нещо меко и топло до бузата си. Отвори очи и видя Робин, който бе застанал до главата й и я наблюдаваше тревожно. Батман беше от другата страна. Докосна рамото й с малкото си носле и измяука тихо.
Нощницата й беше мокра. Рейна потрепери от усещането за студ и жега едновременно, което я спохождаше винаги когато гласовете нахлуваха в главата й нощем.
Седна, придърпа и двете котки в скута си и зарови лице в козината им.
— Благодаря, момчета — прошепна им.
— Предчувствах, че вечерта ще бъде тежка — каза той от вратата. — Не се надявах пасиансите да свършат работа. Мъчително е, когато гласовете говорят за някой, който навярно е мъртъв. Много трудно, почти невъзможно е да се дистанцираш. Но нещата са съвсем различни, когато мишената си ти и гласовете говорят за теб.
Рейна повдигна глава и го погледна. В сумрака видя, че той е само по панталон.
— На теб случвало ли ти се е?
— В известен смисъл.
— Много загадъчно.
— Съжалявам. Това е дълга история.
— Която не обичаш да разказваш.
— Не става по-леко, като я повтаряш, повярвай ми.
Той има право на своите тайни, помисли си тя. Познаваше го от малко повече от двайсет и четири часа. Как бе възможно мъж, когото е срещнала едва вчера, сега да стои тук, на сантиметри от спалнята й?
Как бе възможно сериен убиец да е влизал в апартамента й тази вечер? Животът й се превръщаше в хаос.
— Не исках да те будя — каза тя.
— Не спях. — Зак не помръдна от вратата.
— Аз всъщност заспах, но после започнах да сънувам. Мисля, че имах лек пристъп на паника.
— Нищо чудно.
— Нищо чудно наистина. Трябваше да го очаквам.
— Предполагам знаеш, че паранормалните способности са тясно свързани с интуицията. Когато твоите свръхсетива забележат опасност, това пробужда добрите стари примитивни рефлекси от рода на „бий се или бягай“.
— Определено знаеш много за този род неща.
— Това е, защото съм имал преимуществото да израсна…
— В обществото „Аркейн“ — довърши тя. — Вече спомена този факт един-два пъти.
— Просто се опитвах да обясня.
— Знам. Но тази тема ми действа леко изнервящо.
— Тогава да я сменим. — Зак изчака малко. — Да поиграем ли Блек Джек?
Защо не? Със сигурност нямаше да успее да заспи повече.
— Добре. — Понечи да отметне завивката си, за да стане и да си облече халата.
— Няма нужда да ставаш. — Той влезе в стаята и светна нощната лампа. После седна на ръба на леглото. — Можем да играем тук.
Ако съдеше по предишния си опит да играе на карти с него в стая, в която има и легло, това вероятно не беше добра идея. Но Зак вече раздаваше.
— Пак ли ще играем на истински пари? — попита тя.
— Мога да се сетя само за две неща, които правят картите интересни. — Той се усмихна бавно и дяволито. — Едното са парите.
Рейна се събуди в сивото дъждовно утро с усещането за нещо топло и тежко, притиснато до гърба й. Не бяха Батман или Робин. Котките бяха в краката й. Освен това имаше нещо увито около кръста й. Тя погледна надолу. Определено не беше котешка лапа. Беше голяма и силна мъжка ръка.
Прекара няколко секунди, ровейки в спомените си. Изиграха няколко игри Блек Джек. Тя печелеше известно време. Пишеха резултатите върху лист хартия.
В някакъв момент Зак отиде в кухнята и донесе бутилката уиски, която Рейна държеше за Андрю и Гордън. Спомни си, че изпи една-две чаши, а може би и три. Малко след това нещата ставаха приятно смътни.
Подпря се на лакти и погледна Зак. Той беше избутал завивката до кръста си, защото му беше топло, но очевидно още беше по панталон. Рейна огледа широкия му гръден кош.