Най-горният етаж на сградата бе изцяло запазен за офиси. На средния етаж бяха разположени търговските отдели за продажби по каталог и в интернет. Първият етаж служеше като склад за широка гама от хранителни добавки, които се продаваха с етикета на „Каскейдия Доун Начъръл Фуд“.
Компанията имаше успех, макар и да не бе голяма. Плановете на Наш не предвиждаха разрастване на фирмата, която трябваше да си остане играч на регионално ниво в бизнеса с хранителни добавки. Тя бе идеалното прикритие за лабораторията му за незаконни медикаменти.
„Каскейдия Доун“ не пакетираше своите продукти. За това беше наела външна фирма. Но притежаваше високотехнологична изследователска и развойна лаборатория, където се създаваха новите формули за хранителни добавки и където се осъвременяваха по-старите продукти. Лабораторията заемаше голяма част от мазето на сградата. То беше разделено на две части.
Наш слезе по стълбището, отвори тежката стоманена противопожарна врата и влезе в един малък офис.
На бюрото седеше служител, облечен в бял работен комбинезон. Той бързо се изправи.
— Добро утро, господин Наш. Искате ли да влезете в лабораторията?
— Да, Милър, ако обичаш.
— Ще ви дам костюм.
Милър отвори един шкаф и извади запечатан плик, в който имаше лабораторна престилка, шапка с ластик, ръкавици, маска и калцуни за еднократна употреба.
Наш влезе в малката камера и облече чистия костюм. Когато се приготви, Милър натисна един бутон, който отваряше друга врата.
Наш влезе в стерилното пространство отвъд вратата. Работните плотове от неръждаема стомана и оборудването блестяха под яркото индустриално осветление. Лаборанти и техници, облечени в бяло от главата до петите, кимаха и тихо поздравяваха, когато минаваше край тях.
Хората тук бяха заети в производството на хранителни добавки, които се продаваха в магазините за здравословни и фитнес продукти. Наш знаеше, че някои фирми от този бранш бяха фалирали през годините, макар че той самият не можеше да си представи как е възможно някой да загуби пари в бизнеса с хранителни добавки. Единствено тоталната некомпетентност би могла да доведе някого до банкрут. Не бе за вярване колко много пари бяха готови да хвърлят на вятъра потребителите за всеки продукт, който им обещаваше да отслабнат, да подобрят ерекцията си, да намалят стреса или да стимулират имунната си система. И всички тези добавки се предлагаха съвсем законно, без каквато и да е информация за тяхната ефикасност и безопасност, доказани в клинични условия.
Изумително. И доходно.
Кимна на неколцина техници и се отправи към другия край на помещението. Там спря пред друга сводеста врата от неръждаема стомана с електронна брава. Само още един човек, освен него в цялата сграда знаеше кода, който можеше да отвори тази врата. Повечето от служителите смятаха, че секретната вътрешна лаборатория гарантира сигурността на разработките срещу индустриален шпионаж или кражба. Формулите на хранителните добавки на „Каскейдия Доун“ бяха високо оценени търговски тайни.
Само шепа хора знаеха истинската стойност на уникалните медикаменти, синтезирани във вътрешната лаборатория.
Тайната лаборатория на „Каскейдия Доун“ не беше единствената лаборатория, финансирана от организацията. Съществуваха още няколко, с не по-малко надеждно прикритие, пръснати из различни краища на страната. Но Наш възнамеряваше да постигне резултат, който щеше да прикове вниманието на Вътрешния кръг към тази лаборатория. Тя щеше да бъде неговият билет към върховната власт и ръководния пост в организацията. Като наследник на Джон Стилуел този пост трябваше да е вече негов. Той имаше много повече законни основания да го заема от сегашния директор на организацията. Но Наш умееше да чака. Той притежаваше вроден талант на ловец седма степен. Благодарение на лекарството беше достигнал десета степен. Освен това новата версия на формулата, създадена специално за него, разширяваше гамата на способностите му. Вроденият му бизнес нюх бе развит до талант на стратег от средно ниво. Към това се добавяха и хипнотизаторски способности.
Сега обаче, след като разбра какво е станало с Худини, реши, че ще е по-разумно да се откаже от опитите да добавя нови умения към паранормалните си способности.
Стоманената врата се отвори. Наш влезе в стаята и изчака вратата да се затвори автоматично зад гърба му.
Край лабораторните плотове работеха трима души. Всички вдигнаха глави, когато той влезе. Един от тях — доктор Хъмфри Хълси, впери в него безизразния си поглед. Хълси беше висок, тънък като скелет, с дълги ръце и крака. С предпазните си очила приличаше на Наш на огромно насекомо.