— Е? — настоя Хълси. — Агентът ви осигури ли информацията, която ми е нужна? Не мога да продължа с експериментите, докато не видя данните на Талънтайър. Според записките на Куин, те могат да имат изключително значение за стабилизирането на формулата.
Наш устоя на импулса да вдигне един микроскоп и да разбие с него черепа на Хълси. Хълси беше единственият човек в сградата, който дръзваше да говори с него така, сякаш Наш му беше колега, а не шеф на компанията. Разминаваше му се, защото беше гениален химик. Към това се добавяха и паранормални способности осма степен в областта на анализа на модели — модели, които се откриват на молекулярно ниво.
Хълси бе и единственият високопоставен член на организацията сред персонала. Комбинацията от паранормални и интелектуални способности го правеше незаменим. За огромно съжаление на Наш, той прекалено добре осъзнаваше колко е важен за членовете на Вътрешния кръг.
— Не — отвърна Наш. — Дошъл съм да говорим за последната версия на Х9, която приготви за мен.
Най-големият принос на Хълси в изследванията на формулата на основателя беше пробивът, който направи възможни генетичните модификации на формулата в зависимост от специфичния психологически профил.
— Правих промени на вашата версия преди няколко седмици — изтъкна Хълси възмутен. — Сега пък какво не е наред?
Наш се приближи към него и понижи глас. Асистентите на Хълси също имаха достъп до най-строго секретните проучвания, но политиката на Наш бе да не се доверява на никого, ако не е абсолютно наложително.
— Пристъпите не спряха — каза той. — Дори зачестиха.
Хълси изсумтя.
— Не винете лекарството за проблемите си с овладяване на гнева. Ако имате проблем със самоконтрола, може би трябва да огледате собствения си психологически профил. Знаете старата поговорка, че човек не може да избяга от кръвта си.
Той се обърна отново към микроскопа си. Наш едва потуши вълната от гняв, която заплашваше да го помете.
— Ще приготвиш нова версия — каза той. — Без подсилване на допълнителните способности. Искам да се върна към оригиналната версия, която подсилва само способностите ми на ловец. Разбрахте ли, доктор Хълси?
Хълси не вдигна глава от микроскопа.
— Естествено, че разбрах. Не сте в състояние да контролирате другите таланти.
Наш се принуди да напусне лабораторията, потискайки с огромно усилие желанието си да пререже гърлото на Хълси.
За момента Хълси му трябваше, но след известно време това щеше да се промени. Никой не бе незаменим, дори и доктор Хъмфри Хълси.
30.
Зак спря на тротоара пред „Инкогнито“ и огледа витрината. От другата страна на стъклото имаше два манекена, облечени във викториански костюми, един астронавт, един пират и един супер герой. Редица елегантни и красиви маски висяха на дълги панделки от тавана.
— Не се засягай — каза той на Рейна, — но никога не бих предположил, че хората имат потребност да купуват карнавални костюми, освен на Хелоуин.
— Хелоуин се е превърнал в голям празник и за възрастните — обясни тя. — Хората пръскат малки състояния за един костюм.
Той бутна вратата и й направи път да влезе.
— Но това е само един ден в годината.
— Добави към това ежегодния благотворителен бал на Ориана, който по традиция е маскен бал, разните детски партита през годината, няколко тежки светски събития, договорите с театрални трупи от района, интернет сайта за костюми и се получава един доста добър бизнес.
Зак се усмихна.
— Добре, вярвам ти. — Той я последва в магазина. — Макар да ми е трудно да повярвам, че някой на повече от десет години би пожелал да си облече костюм.
— Леля Вела често казваше, че всеки човек носи маска.
Търговската част на магазина не беше голяма. Беше декорирана в ярки цветове и осветена с театрални прожектори. Имаше изложени още няколко костюма, манекен с балетна пачка и един с тежка и сложно орнаментирана рокля с модел от осемнайсети век.
Цикъл от картини в елегантни модерни рамки привличаше вниманието към една от стените. На всяка от картините имаше призрачно изображение на маска.
— Леля Вела ги рисуваше — обясни Рейна. — Това бе едно от нещата, които я успокояваха. Потъваше в някоя картина в продължение на часове и дори дни. Но тук, в магазина, мога да закача само толкова. Повечето се съхраняват в къщата в Шелбивил.
— Не си закачила нито една в апартамента си.
Тя го изгледа загадъчно.