Не беше доловил никакви следи в тоалетната или коридора, така че търсенето на улицата вероятно беше загуба на време. Въпреки това тръгна бавно по алеята.
33.
Рейна погледна часовника си за четвърти или пети път. На слабата светлина от свещта на масата видя, че бе минала само още една минута. Колко време можеше да му отнеме претърсването на тоалетната?
Почти веднага след като Зак изчезна по посока на мъжката тоалетна, нейната собствена възбуда бе изместена от усещането, че ще се случи нещо лошо. Това, което изпитваше сега, бе обезпокоително сходно с усещането, което я бе завладяло предната вечер, приблизително по времето, когато Зак е бил нападнат на паркинга. Това никак не й харесваше, но не знаеше какво може да направи, освен да отиде до мъжката тоалетна и да почука на вратата.
Което не беше лоша идея, като се замислеше.
Но ако и двамата изчезнеха от масата, сервитьорът щеше да си помисли, че са си тръгнали. Зак бе платил питиетата веднага след като им ги донесоха, така че сметката беше уредена, но не бяха оставили бакшиш на сервитьора, защото смятаха, че ще повторят поръчката си.
Отвори чантичката си и потърси пари за бакшиш. Внезапно усети смразяващи тръпки по тила си, сякаш я достигна ледено течение. Цялата настръхна.
Едновременно осъзна две неща. Първото беше, че един изключително опасен човек току-що беше минал покрай сепарето. Бе усетила не само присъствието му точно зад себе си, но и злите му намерения.
Второто нещо, което осъзна с непоклатима сигурност, бе, че злите намерения на този мъж бяха насочени срещу Зак.
Зак беше в беда. Беше толкова сигурна в това, колкото в способността си да чува гласове.
Насили се да извади пари от портфейла, като се надяваше, че изглежда спокойна и непринудена. Сега инстинктите й крещяха. Не можеше да изглежда по-спокойна.
Остави парите на масата. Чак тогава си позволи да се обърне леко на мястото си, сякаш се оглежда за сервитьора.
Направи го точно навреме, за да забележи как една фигура се отправя по сенчестия коридор към тоалетните. Нещо в решителната му походка й подсказа, че това бе мъжът, който бе накарал вътрешните й алармени звънци да зазвънят.
Мъжът изчезна към тоалетните.
Рейна рязко затвори чантичката си, измъкна се от сепарето и забърза към тоалетните. Стигна до коридора навреме, за да забележи тъмната фигура, която спря за момент под знака за аварийния изход.
В призрачно зелената светлина на знака го видя как измъква от джоба си скиорска маска и я нахлузва на лицето си. После посегна към дръжката на вратата с едната си ръка. С другата изтегли нож от скритата ножница.
34.
Ужасните видения го връхлетяха без предупреждение в мига, в който докосна ръба на стоманения контейнер за смет. Образите бяха ярки, което означаваше, че събитията се бяха разиграли преди не повече от месец.
Изведнъж разбра какво се бе случило на тази алея. Видя всичко от гледната точка на Лорънс Куин.
… Тъмна фигура изниква от сенките. Объркване и после надигащ се ужас. Осъзнаване, че е бил глупак да им повярва. Смъртта надвисва над него. Очите й са като бездънни черни пропасти…
После в тялото му се просмуква неестествен студ. Той е на земята. Смъртта протяга ръце, навежда се над него, грабва нещо от безжизнените му пръсти…
Вратата на нощния клуб се отвори. Рязко дръпна ръка от метала и се обърна. Виденията се изпариха веднага щом загуби контакт с метала, но още бе под влиянието на емоциите на човека, изправен пред лицето на смъртта.
Рейна изскочи от вратата, придвижвайки се невероятно бързо, въпреки тънките токчета и тясната черна рок ля. Тичаше право към него, размахала чантичката си в ръка. Не говореше нищо, докато скъсяваше разстоянието помежду им с дълги, смъртоносни крачки.
Не е Рейна, алармираха паранормалните му инстинкти. Нещо не беше наред.
Но скъсаната връзка между физическия образ на нападателя и възприятията на свръхсетивата причини моментен хаос в съзнанието му и забави реакциите му.
Втора фигура изскочи през вратата на бара.
— Внимавай — извика Рейна. — Той има нож.
Истинската Рейна.
Тя хвърли чантичката си върху нападателя. Чантичката отскочи от гърба на фалшивата Рейна и падна на паважа. Ударът не би могъл да причини някакво нараняване, но накара фалшивата Рейна да погледне през рамо за частици от секундата.
Разсейването явно попречи на самоконтрола на нападателя, защото за няколко секунди фалшивата Рейна се размаза и изчезна. Появи се познатата фигура с черната скиорска маска.