— Ченгетата, разбира се, се интересуват от колата, която е блъснала крадеца — каза Зак.
— Дори и да я намерят, съмнявам се, че ще ги отведе донякъде. Този, който е ликвидирал мъжа със скиорската маска, вероятно се е погрижил да не остави следи. Според мен „Нощни сенки“ са му дали още един шанс да те извади от уравнението. Когато се е провалил, са задействали план Б за собственото му ликвидиране.
— Някакви предположения за фокуса с трансформациите?
— Изглежда, че човекът е притежавал два таланта с много висока степен — обясни Фалън. — Но не е бил в състояние да ги контролира едновременно.
Рейна се появи откъм кухнята. Носеше бамбуков поднос, върху който имаше чайник и две изящни чаши. Беше сменила сексапилната рокля с бял халат. На мястото на високите токчета се виждаха чехли. Косата й още бе вдигната на кок, но няколко кичура бяха изпаднали в суматохата и висяха пред ушите й, придавайки й невероятно сексапилен вид. Тялото на Зак, все още под влиянието на адреналина, реагира незабавно.
— Мислех, че наличието на повече от един талант с висока степен у един човек се смята за невъзможно — отбеляза Зак, без да откъсва поглед от Рейна. — Експертите твърдят, че единият талант винаги става доминиращ.
— Както и във всички останали случаи, съществуват изключения от правилото — изръмжа Фалън. — Историческите документи сочат, че през годините са се появявали хора, притежаващи повече от един вид талант, при това с висока степен по скалата на Джоунс. Но този феномен е изключително рядко срещан. Според експертите има логично обяснение защо винаги единият талант е доминиращ.
— Нещо, свързано със свръхстимулацията на мозъка, нали?
— Мозъкът е създаден да обработва огромно количество входяща информация, доставяна му от сетивата. Той умее да пренебрегва маловажната информация, която постъпва от външния свят. Наричаме това способност за съсредоточаване. Но ако тази способност блокира, мозъкът дава накъсо, образно казано.
— Претоварване с информация.
— Ти самият знаеш колко трудно се обработват данните, възприемани с чувствителност десета степен — продължи Фалън. — Нужни са огромна воля и самоконтрол. Просто си представи какво е, ако трябва да се справяш с два еднакво мощни таланта.
— Мъжът с маската определено губеше контрол. Беше по-зле от снощи. Примигваше като неонова реклама.
— Проверих цялата налична информация — каза Фалън. — Във всички потвърдени случаи, а те се броят на пръсти, хората с двойни таланти са умрели още в ранна възраст. Вероятно природата се е погрижила да се освободи от тези потенциални суперхищници, които на свой ред са щели да създадат нови суперхищници.
— Ако си прав, какъв е шансът „Нощни сенки“ да са открили човек, надарен с изключителен двоен талант, който при това не е умрял млад?
— Абсолютно минимален — отвърна Фалън. — Инстинктите ми подсказват, че те не са намерили двоен талант, а са създали такъв с помощта на формулата.
— Звучи логично. Но ако са си направили този огромен труд да го създадат, защо ще унищожават един толкова скъп инструмент?
— Очевидно, защото се е оказал ненадежден — каза Фалън. — Два пъти се е опитал да те убие и двата пъти се е провалил. „Нощни сенки“ са организация от Дарвинов тип. Само най-силните и пригодените оцеляват и се издигат в йерархията.
— Надявам се, че не разполагат с цяла тълпа двойни таланти, готови да заемат мястото му.
— Това е малко вероятно. — Фалън звучеше убедително. — Като изключим финансовата страна, аналитиците ме уверяват, че има нищожен брой хора с подходящ парапсихологически профил, които биха могли да развият двоен талант при стимулация по химичен път.
— Статистиката не беше любимият ми предмет. Има прекалено много начини за манипулиране на данните.
— Погледни нещата откъм положителната им страна — каза Фалън с мрачен оптимизъм. — Ти очевидно напредваш с разследването си. Сега поне знаем, че Лорънс Куин е мъртъв и че вероятно е бил убит от същия човек, който те е нападнал днес.
— Освен това знаем, че „Нощни сенки“ са откраднали нещо от Лорънс Куин, преди да го довършат. Вероятно компютъра му. Барманът каза, че носел лаптоп.
— В който навярно е съхранявал резултатите от изследванията си или тази информация, която е възнамерявал да продаде на „Нощни сенки“ — разсъждаваше Фалън. — Но явно нещо се е объркало. Тези, които са наредили да бъде убит Куин и са прибрали компютъра му, явно не са получили това, което са очаквали да намерят, затова са се върнали в Ориана. А Рейна Талънтайър е единствената следа, с която разполагаме. Каквото и да правиш, не я изпускай от поглед.