Зак чу щракване и осъзна, че разговорът е приключил. Прибра телефона, спря да крачи и погледна Рейна. Тя седеше на канапето и наливаше чая с такава чувствена грация, че дъхът му секна. Цялото му тяло се напрегна.
Овладей се, Джоунс. Това е последица от преживяното. Случвало ти се е и преди и си оцелял.
Рейна остави чайника на подноса и го погледна с мрачно изражение.
— Какво каза Фалън?
Зак се насили да се концентрира и успя да й предаде накратко коментарите на Фалън.
Котараците заключиха, че играта с краченето напред-назад е свършила, и се изкатериха на канапето от двете страни на Рейна.
Зак прокара пръсти през косата си, опитвайки да се съсредоточи.
— Една добра новина. Фалън не смята, че трябва да се опасяваме от появата на друг двоен талант в околностите на Ориана.
Рейна повдигна чашата към устните си.
— Ами човекът, който току-що уби онзи, който трябваше да убие теб?
— Е, него не можем да го пренебрегнем. — Той осъзна, че се взира в устните й. Мисли, Джоунс. Отново закрачи из стаята. — Но може би ще ни даде кратка почивка.
Тя спря, преди да отпие поредната глътка от билковата отвара.
— Защо смяташ така?
— Фалън вероятно е прав. Може би „Нощни сенки“ наистина са премахнали двойния си талант, защото се е провалил в опитите да се отърве от мен. Но има и друга възможност. Може би истинската причина да го ликвидират е, че е загубил контрол над себе си и се е превърнал в проблем.
Тя обмисли това за момент.
— Мислиш, че не са му наредили да направи нов опит да те убие тази вечер? Че той е действал на своя глава?
— Мъжът излъчваше твърде гореща енергия. Трудно е да се обясни, но долових, че иска да ме убие поради свои собствени причини. Просто не притежаваше дистанцираността на един професионалист. Фалън смята, че са му давали някакъв стимулант, приготвен по модифицираната формула. Това може да е повлияло на разсъдъка му.
Рейна потрепери.
— Казвал си ми, че и оригиналната формула на основателя докарва хората до лудост.
— Да.
— Трудно ми е да повярвам, че баща ми тайно е работел по нещо толкова опасно.
— Рейна…
Тя внимателно остави чашата си.
— Нищо чудно, че Съветът е изключил семейството ми от Обществото и е изпратил „Джоунс и Джоунс“ да изгори лабораторията.
Зак прекоси стаята и спря рязко пред нея, от другата страна на масичката за кафе.
— Мислех, че сме изяснили това, Съветът е изключил баща ти от Обществото — каза той тихо. — Но не и теб или леля ти. Запомни това.
Тя сви рамене.
— Все едно, ние нямахме избор след онази нощ, когато „Джоунс и Джоунс“ унищожи всичко.
— Ти не си имала избор, защото си била прекалено млада. Но леля ти е имала избор. Тя е взела решението да те отгледа извън Обществото и да те лиши от наследството ти.
— На нейно място бих постъпила по същия начин. Не е имала основание да се доверява на Обществото или на „Джоунс и Джоунс“.
Зак заобиколи масичката и стисна китките й. Принуди я да стане.
— А ти?
— Аз също нямам основание да се доверявам на Обществото или на „Джоунс и Джоунс“. Те преследват свои цели.
— Както и ти самата.
— Да.
— И нямаш доверие нито на Обществото, нито на „Джоунс и Джоунс“. А на мен?
Рейна се вгледа в лицето му.
— Има ли значение?
— Да. — Той осъзна, че тонът му звучи остро, но не съумя да го смекчи. — Има значение.
— На теб ти вярвам — каза тя. Това изказване видимо изненада и нея самата, но тя не се отрече от него. — Ти си честен с мен от самото начало.
Зак почувства как нещо дълбоко в него се отпуска.
— Добре. — Пусна китките й. — Добре, благодаря.
— Ти вярваш ли ми?
— Да. — Отговори на мига, без да се замисля.
— Макар да знаеш, че ти помагам заради собствените си цели?
— Знам защо го правиш. Ти също си открита и честна с мен от самото начало.
— Добре. — Рейна се отпусна на канапето. — Ще ти налея от специалния си чай. Ще поиграем на карти.
Зак не искаше да сяда. Искаше да продължи да се движи. Чаят и пасиансите нямаше да му помогнат тази вечер. Образите от последните мигове от живота на Лорънс Куин все още бяха прекалено живи и ярки. Нападението на мъжа със скиорската маска беше предизвикало обичайните проблеми.
Щеше да бъде тежка нощ, а не можеше да рискува да заглуши сетивата си с няколко чаши уиски. Вероятно беше най-добре изобщо да не опитва да заспи.
Рейна наля чаша чай и му я подаде.
— Ето. Пийни от това.
За да й достави удоволствие, той изпи половината от чая наведнъж. Леко тръпчивите билкови аромати не бяха неприятни, но не му се вярваше, че могат да прогонят виденията. Имаше само едно нещо, което можеше да го отвлече от сцената със смъртта и точно тази вечер не можеше да го има.