— Какво се случи?
— Два дни по-късно тя бе готова за освидетелстване. Поставиха я под наблюдение, за да не се самоубие, но тя все пак успя да го направи.
Рейна го гледаше ужасена, с широко отворени очи.
— Ти каза, че такива резки прояви на лудост са типични за хора, които са пристрастени към формулата и после се окажат лишени от нея.
— Да.
— Зак, да не би да ми казваш, че едва не си бил отровен от член на „Нощни сенки“?
— Нощните сенки не искаха да ме отровят — обясни той тихо. — Те планираха да омъжат Джена за мен.
Интелигентното й лице грейна — тя беше разбрала ситуацията.
— Разбира се. Омъжена за представител на фамилията Джоунс и агент на „Джоунс и Джоунс“, тя би била съвършеният шпионин.
— Бяха й подготвили почти идеално прикритие и бяха успели да проникнат в досиетата на агенцията за запознанства. Освен това бяха преровили генеалогичната база данни на Обществото, за да й създадат впечатляващо родословие.
— Но как са успели да създадат идеалната жена за теб? — попита Рейна.
— Проникнали са в базата данни на агенцията за запознанства и са се сдобили с моя профил. Изградили са такъв профил на Джена, който да изглежда почти сто процента съвместим с моя. Джена е била избрана не само заради красотата си, тя беше и отлична актриса. Освен това имаше необикновено развита интуиция, също като майка ми. Бяха подсилили вродените й способности с лекарството.
— И са я превърнали в идеалната жена — прошепна Рейна.
Зак пъхна ръка под главата си.
— Докато не опита да ме отрови. Не е за вярване как такава дреболия може да съсипе една иначе идеална връзка.
— Предполагам, че това не се харесва на някои мъже. — Устните й се извиха в ъглите и напрежението в Зак започна да се разсейва.
— Можеш да ме наречеш придирчив — съгласи се той.
— Каза, че тя се опитала да те убие, защото се изплашила, че започваш да я подозираш?
— Да.
— Но какъв е смисълът? Щом планът се е провалил, защо е рискувала да убие един Джоунс? „Джоунс и Джоунс“ и Съветът нямаше да й позволят да се измъкне.
— Тя беше отчаяна. Казах ти, в „Нощни сенки“ не приемат провали. Отровата, която беше използвала, щеше да имитира сърдечен удар. Явно се е надявала, че ако умра от естествена смърт, шефовете й няма да я държат отговорна за провала на операцията.
— Сурови хора.
— Много сурови.
Рейна придърпа колене под брадичката си и обви ръце около тях.
— Всички ли в Обществото знаят за случилото се между теб и Джена?
— Не. Историята беше потулена от Магистъра, Съвета и „Джоунс и Джоунс“. Официалната версия беше, че годеницата ми се е самоубила.
— Което е истина — каза Рейна. — В известен смисъл.
— Но според мен „Нощни сенки“ убиха собствения си агент.
Рейна го погледна с разтревожен поглед.
— Разминало ти се е на косъм.
Зак се усмихна мрачно.
— Съвършенството не е това, за което го представят.
— Наистина ли не я обичаше?
— Бях заслепен от нея за известно време — призна той. — Но в крайна сметка трябваше да призная, че нещо липсва.
— Но това все пак е разклатило твоята самоувереност, нали? Накарало те е да поставиш под въпрос собствената си интуиция?
— Да.
Рейна кимна.
— В много по-лек вариант същото се случи с мен след историята с Брадли. Все се питах как съм могла да се заблудя, че е господин Съвършен.
Той протегна ръка и хвана китката й.
— Сигурна ли си, че не е?
Рейна се усмихна.
— Без всякакво съмнение.
Зак я придърпа нежно да легне и се подпря на лакът до нея.
— И аз не изпитвам никакви съмнения. Наведе се над мекото й топло тяло.
Люби я бавно на утринната светлина, наслаждавайки се на удоволствието да гледа как очите й пламват, а после потъмняват от страст. Когато тя се превърна в разтопен метал в ръцете му, той потъна дълбоко в нея. Краката й се сключиха около него и стаята изведнъж се изпълни с искрящата енергия на живота.
38.
Хапнаха сочни червени ягоди и препечени филийки от пълнозърнест хляб, намазани с фъстъчено масло. Зак си направи кафе. Рейна пиеше чай и си мислеше, че това е една от най-прекрасните закуски в живота й, може би дори най-хубавата. Знаеше, че ще запомни завинаги топлата интимна атмосфера, изпълваща кухнята.
— Знаеш ли — измърмори Зак, докато дъвчеше филийката си, — мога и да свикна с фъстъчено масло за закуска.
А тя определено можеше да свикне да го вижда срещу себе си на масата за закуска. За миг я прониза тъга и й прошепна: Не се отдавай на мечти.