След час на вратата се позвъни. Рейна тъкмо бе наредила съдовете от закуската в миялната машина.
— Аз ще отворя — каза Зак и остави чашата си с кафе. — Сигурно е Мичъл. Трябва да е чул за инцидента в клуба снощи.
Тя се изправи.
— Той каза, че днес ще ходи до Шелбивил.
— Може да е размислил.
Робин и Батман последваха Зак, очевидно в очакване на нова игра.
Тя чу звука от отваряне на вратата. Зак поздрави някого. После Рейна чу женски глас, чаровен и енергичен.
— О, колко са мили — каза жената. — Обожавам котки.
— Аз съм алергична към тях — каза втора жена. Жената влезе в дневната. Дребна, в тесни черни дънки, ботуши с висок ток и черно поло, която си бъбреше със Зак. Имаше деликатни, изящни черти и живи очи. Буйна грива от кехлибарени къдрици ограждаше финото й лице. Голям тюркоаз висеше на сребърна верижка и подчертаваше цвета на очите й.
— Касиди Кътлър — представи се жената на Рейна, преди Зак да успее да обясни коя е. После махна с ръка към другата, която стоеше на крачка зад нея. — А това е моята асистентка Ники Плъмър.
— Приятно ми е, госпожице Талънтайър — каза Ники Плъмър и изгледа Батман и Робин притеснено.
Ники беше по-висока от Касиди и няколко години по-възрастна, вероятно на трийсет и шест-седем. Тя беше облечена в измачкан костюм с панталон. Тъмните й очи бяха зад очила с рогови рамки. Държеше тежко наглед кожено куфарче в едната си ръка и изглеждаше неспокойна.
Рейна вдигна на ръце Батман и Робин.
— Ще ги затворя в библиотеката.
— О, моля ви, не се тревожете за котките — обади се Касиди бързо.
— Веднага се връщам — увери я Рейна.
Ники я погледна с трогателна благодарност.
Рейна бързо отнесе Батман и Робин в библиотеката. Котараците не бяха доволни от това развитие.
Когато се върна в дневната, Касиди и Ники седяха на канапето.
— Ще донеса кафе — обади се Зак.
Касиди се обърна към Рейна:
— Брадли ми е разказвал толкова много за вас. Не можете да си представите колко се вълнувам. Никога преди не съм говорила с истински екстрасенс. Брадли казва, че правите изумителни разкрития на местопрестъплението.
С ъгълчето на окото си Рейна видя, че Зак се появи откъм кухнята. Знаеше, че прави всичко възможно, за да не се разсмее. Реши да не му обръща внимание в момента, но не се трогна и от коментарите на Касиди.
— Какво мога да направя за вас? — попита тя с хладен тон.
— Извинете, че се появихме без предупреждение — не се смути Касиди. — Както казах на господин Джоунс току-що, надявам се, че не прекъсвам закуската ви. Рискувах да дойда по-рано с надеждата да ви открия, преди да тръгнете за работа. Брадли спомена, че имате магазин за костюми тук, в града.
— Искате да ви помогна за книгата, която пишете за Брадли — каза Рейна.
Касиди изобщо не се смути от прямотата й.
— Да, точно така — каза тя с по-делови тон. — Нещо повече, готова съм да направя така, че и вие да имате полза от това. — Веждите й се повдигнаха леко в знак на неодобрение. — Доколкото разбрах, Брадли не е намерил форма да ви се отплати за това, че сте му помагали в разследванията.
— Не съм го правила заради парите — бързо каза Рейна.
— Очевидно. Но според мен за свършената работа трябва да се плаща. А повярвайте ми, с аванса, който агентът ми уреди за тази книга, мога да си позволя да ви платя, така че участието ви в проекта да бъде от полза и за вас.
— В момента съм доста заета, госпожице Кътлър.
— Разбирам. Брадли ми каза, че неотдавна сте загубили близък родственик. Моите съболезнования.
— Благодаря.
Касиди сви ръце в скута си и погледна Рейна със сериозно изражение.
— Давам си сметка, че използвате паранормалните си способности не за пари, а защото чувствате отговорност да помогнете на близките на жертвите. В момента просто ви моля да помогнете на Брадли да приключи случая „Делингъм“, за да може семейството да намери покой. Само вие сте в състояние да го направите.
Проклетият номер с чувството за вина, помисли си Рейна.
— Опасявам се, че в момента нямам време за това — каза тя. Знаеше, че звучи неубедително.
Касиди сякаш пламна от основателно възмущение. Брадичката й се вирна, раменете се стегнаха и очите й блеснаха с метален блясък.
— За съжаление точно това са чували семейство Делингъм от полицаите през изминалите пет години, Рейна. Ще разбиете последната им надежда да научат истината.
Рейна се изтръгна от спокойния унес. Тя се усмихна хладно.
— Май прескочихме една малка подробност. Вие ще спечелите доста пари, ако напишете тази книга. Това е истинската причина да дойдете тук днес, нали?
Касиди стисна устни.
— Няма да отрека, че изкарвам добри пари от книгите си, но не това е основната причина да ги пиша. Ако се интересувах само от парите, щях да описвам измислени престъпления, а не действителни случаи. Аз пиша книги поради същата причина, поради която вие помагате на Брадли. Чувствам се длъжна да говоря за забравените жертви.