Нова вълна на вина заля Рейна.
— Съжалявам — каза тя. — Не исках да кажа, че имате само финансов интерес към тези случаи.
Изражението на Касиди се смекчи.
— Има и още една причина да правя това, което правя. Длъжни сме да изучаваме криминалното поведение, за да открием начини да идентифицираме и неутрализираме психопатите, преди да са извършили престъпленията си. Знаете ли какво е причинило убийството на Линда Делингъм на семейството й? Бедните хора са направо съсипани.
— Не твърдя, че нямате призвание да пишете за истински престъпления — каза Рейна. По дяволите, чувстваше натиск, както и тогава, когато Брадли се бе опитал да я убеди.
— Ще бъда честна — продължи Касиди. — Няма да се преструвам, че не съм реагирала скептично, когато Брадли ми каза, че се смятате за екстрасенс. Не можете да ме вините. Срещала съм доста шарлатани. Всъщност дори съм написала книга за човек, който се представя за медиум.
— „Жестоки видения“ — вметна Рейна.
В погледа на Касиди блесна задоволство.
— Чели сте я?
— Да. — Беше я прочела с надеждата да открие някой като себе си, някой, който би я разбрал. Но медиумът в книгата наистина беше измамник.
— Е, тогава вероятно се досещате каква беше реакцията ми, когато Брадли ми каза за вашите гласове обясни Касиди. — Той се опитва да си внуши, че просто имате по-изострена наблюдателност и че можете да доловите разни почти невидими подробности на местопрестъплението, които другите не виждат. Но аз знам, че сте истински екстрасенс, Рейна, и искам да пиша за вас и дарбата ви. Искам да ви следвам двамата с Брадли, докато разнищвате случая „Делингъм“, и да разкажа една история, в която справедливостта възтържествува.
— Вие не разбирате — настоя Рейна. — Последното нещо, което бих искала, е името ми да се появи в една от вашите книги.
Касиди видимо омекна.
— Уважавам това ваше желание. Обещавам, че ще ви измисля псевдоним.
— Не мисля, че това ще помогне. За таблоидите няма да е особено трудно да разкрият самоличността ми.
Касиди се наведе напред със сериозно изражение:
— Гарантирам, че ще запазя анонимността ви. Повярвайте ми. Винаги съм пазила в тайна самоличността на източниците си.
— Не. Съжалявам, но просто не желая да участвам в този проект.
За пръв път Касиди прояви някакво нетърпение. Рейна забеляза, че тази лека промяна в настроението й притесни Ники. Тя гледаше шефката си обезпокоена.
Касиди забарабани с пръсти по кожените възглавници на канапето и фиксира Рейна с решителен поглед.
— Проблемът е Брадли, нали?
— Не — отговори Рейна.
— Разбирам. — Тя хвърли бърз поглед към Зак и после отново се обърна към Рейна: — Брадли ми обясни, че сте изтълкували погрешно неговото приятелство. Сторило ви се е, че има нещо повече. Не се тревожете за това. Случват се такива неща.
Рейна погледна часовника си и скочи на крака.
— Ще трябва да ме извините. Налага се да тръгвам за магазина. Желая ви успех с книгата.
Касиди не помръдна от канапето. Ники вече изглеждаше определено изнервена. Примигна няколко пъти и се прокашля.
— Може би трябва да си тръгваме, госпожице Кътлър. Не забравяйте, че трябва да се обадите на агента си в девет.
Касиди се поколеба още няколко секунди, видимо раздразнена. Рейна се запита дали да не я изхвърли с физическа сила. Нямаше да е трудно. Беше и по-висока, и по-тежка.
Но Касиди най-после осъзна, че ситуацията е ужасно неловка. Тя се надигна с неохота и протегна ръка към Ники.
— Визитка.
Ники бързо отвори куфарчето и извади златна кутийка за визитки. Извади една визитка и я постави в протегнатата длан на Касиди.
Касиди подаде картичката на Рейна.
— Искам да обмислите това още веднъж, Рейна. Независимо от личните ви отношения, професионалното ви партньорство с Брадли е нещо много специално, то позволява и на двама ви да давате своя уникален принос за каузата на справедливостта. Моля ви, запазете визитката ми. Когато сте готова да приемете предложението ми, обадете ми се на този номер. Това е мобилният ми телефон.
Рейна взе визитката. Това беше най-бързият начин да се отърве от Касиди.
Зак вече беше в антрето и отваряше входната врата. Касиди бързо излезе. Ники хвърли един извинителен поглед на Рейна и я последва.
Зак затвори вратата и погледна Рейна.
— Много целеустремена жена, няма спор.