43.
Безмилостното бумтене на хевиметъл музиката проникваше и през стените на тоалетната. Рейна усещаше как подът под краката й вибрира.
Тя излезе от изрисуваната с графити кабинка и отиде до умивалника да си измие ръцете. Беше почти два часът, а Зак още го нямаше. Успокояваше се с това, че не бе изпитала нови пристъпи на паника, както преди, когато Зак бе в опасност. Лошото беше това, че нямаше представа доколко може да разчита на предчувствията си.
Намести тапите в ушите си и си пое дълбоко дъх, за да се подготви за рева на музиката, когато отвори вратата.
В тоалетната беше мрачно, но в коридора беше още по-тъмно. За да се върне в залата, трябваше да мине по тесен коридор с черни драперии по стените. Единственото осветление идваше от редица странни сини лампички, вградени под стъклото на пода. Рейна гледаше надолу, за да вижда къде стъпва.
Един човек мина покрай нея и влезе в мъжката тоалетна. В мрака различи само тъмна сянка. Тъй като гледаше към пода, Рейна видя само краката му, обути в тежки черни ботуши.
Около нея се разнесе мирис на дим, смесен с някакъв силен, тръпчиво — сладък билков аромат. Някой беше запалил тамян в мъжката тоалетна или пушеше нещо странно. Интуицията й подсказваше, че е второто. Тя сбърчи нос, опитвайки да не си поема дълбоко дъх.
Но димът стана по-силен, вместо да се разсее. С ъгълчето на окото си Рейна забеляза някакво движение зад черната завеса вляво. Тя се люлееше, сякаш силен поток от въздух минаваше над плата.
Не, не над завесата, а зад нея. Движението беше предизвикано от нещо или някой, който стоеше между стената и завесата. Някой посетител на клуба се беше скрил там, за да изпуши набързо нещо непозволено.
Изневиделица в главата й се надигнаха множество гласове. Рейна различи писъци от ужас, болка и маниакална еуфория.
… Трябва да плува в кръв. Трябва да се изкъпе в нея…
… Умри, умри, умри. Искам да усетя как тя ще спре да диша. Нуждая се от това. Искам да усетя, не имам власт да прекъсна живота й…
Стари гласове от един случай, по който беше работила с Брадли, осъзна Рейна. Смесваха се със статичната енергия, която витаеше в коридора.
… Трябва ми още един удар. Трябва ми сега, сега, сега. Няма значение какво ще направя. Това ми трябва. Нищо друго няма значение. Нищо…
… Глупава кучка. Просеше си го. Заслужава да страда. Накарай я да си плати…
… Този път ще го убие…
Паниката се надигна, лишавайки я от ориентация в морето от призрачни гласове. Зак беше сгрешил, когато й обеща, че няма да полудее като леля си. Тя полудяваше. Губеше контрол. Вътрешните й защити рухваха. Всичко прииждаше от някакво тайно тресавище.
Изведнъж друг глас надделя над вълната от писъци. Зак, който й обяснява спокойно нещо, което всеки член на обществото „Аркейн“ би трябвало да знае.
… всеки екстрасенс, който решава да експериментира с незаконни вещества, сам си търси кошмарите.
Добре, може би не полудява. Може би е резултат от вдишването на странния дим. Нещо ставаше със сетивата й. Трябваше да се отърве от дима.
Побърза да се махне от коридора, но загуби равновесие. Когато погледна надолу, видя, че краката й се губят в синята светлина, идваща изпод стъклото. Вече не можеше да разбере къде стъпва. Наркотикът бе предизвикал хаос във всичките й сетива.
Токът на невидимата й обувка се хлъзна по стъклото.
Тя политна и щеше да падне. Инстинктивно се хвана за завесата на стената. Тя не издържа тежестта й и се откъсна от кукичките.
Рейна падна тежко на пода, като продължаваше да стиска завесата. Метри тежък плат се стовариха отгоре й, заплашвайки да я задушат.
Прилив на адреналин се изстреля в тялото й. Това беше абсурдно. Нямаше да умре на пода пред тоалетните на някакъв готически клуб. Рейна се опита да прогони ужасните гласове в главата си, опря длани на пода и се надигна на четири крака.
Промяната в позата й помогна да вдиша малко въздух под завесата. Все още долавяше странно миришещия дим. Пушекът се разнася, помисли си тя. Въздухът над пода не беше толкова пропит с него. Но прахът, набит в завесите, беше друг проблем. Тя кихна.
Чуха се гласове. За щастие не бяха в главата й. Говореха двама младежи, току-що излезли от тоалетната.
— Ей, мъжки, подът не ти ли се струва нещо странен?
— Казах ти, че тая нова гадост ще има някои последици.
— Не, бе, пич, виж завесата, дето беше на стената, какво прави на пода? Не виждам лампичките.
Рейна си пое внимателно дъх.
— Помощ!
— Май има някой под нея.
— Сигурен ли си, че не е от дрогата?
— Не е.
Някой рязко дръпна завесата от Рейна. Тя се изправи на колене и видя, че двама души се взират в нея. Не виждаше лицата им ясно в тъмнината, но лампите в пода осветяваха тежките им кожени ботуши.