— Мисля, че е малко вероятно да се случи — възрази той. Решението да пие кафе с Илейн се оказа грешка. Погледна крадешком към часовника си. Може би имаше шанс да хване по-ранен полет. — Днес хората, които твърдят, че притежават паранормални способности, не отиват на кладата. Вместо това гостуват в телевизионни токшоута.
— Да те третират като панаирджийско чудо не е точно пример за приобщаване към науката, а тези глупави шоупрограми правят точно това, ако питаш мен.
— Така е.
— А какво да кажем за хората, които свършват в психиатрични болници или на улицата, защото не успяват да приемат паранормалната страна на личността си, или защото някой е решил, че са луди.
— Аха.
— Да вземем мен за пример. Ако кажа на някой колега извън Обществото, че мога да определя възрастта и автентичността на всеки предмет благодарение на екстрасензорните си способности, ще стана за посмешище в тези среди.
— Така е. — Крайно време беше да се престори, че си е спомнил за някаква уговорка.
Но Илейн вече нямаше спиране.
— Ще трябват десетилетия да се подготвят научните среди и останалият свят за реалността на паранормалното — каза тя. — Работа на Съвета е да насочва обществото „Аркейн“ и членовете му в този преходен период.
— Знаеш, че Съветът много държи на традициите, Илейн.
— Няма нищо лошо в традициите, но оцеляването е най-важният приоритет. Казвам ти, Зак, остарялото мислене в Обществото много ще ни пречи в следващите няколко десетилетия. Хората се страхуват от тайни общества. И човек не може да им се сърди.
— Съгласен съм с теб — каза той.
И после, сякаш Зак наистина притежаваше паранормална дарба за избягване на неловки ситуации, телефонът му иззвъня.
Той го откачи от колана си и погледна кодирания номер. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Зак не вярваше в предсказанията. Никой не можеше да предвиди бъдещето. Най-доброто, което човек би могъл да направи, бе анализ на вероятностите. Но нямаше нужда от специален талант, за да отгатне, че щом се обажда Фалън Джоунс, предстоеше да се случи нещо интересно.
— Извинявай, Илейн — каза той. — Ще трябва да отговоря на това обаждане. От „Джоунс и Джоунс“ е.
Тя му посочи една празна конферентна зала.
— Никой няма да те безпокои там. Ще те чакам в кафенето.
— Благодаря. — Зак влезе в залата, затвори вратата и натисна бутона, за да отговори на обаждането. — Здравей, Фалън.
— Къде си, по дяволите? — попита Фалън.
Шефът на „Джоунс и Джоунс“ обикновено звучеше така мрачно, сякаш се готви да съобщи новината, че небето се срива, но днес Фалън изглеждаше по-мрачен и нервен от обичайното.
Той притежаваше силна дарба, както и всеки от семейството на „Джоунс и Джоунс“, но талантът му беше наистина необикновен. Фалън можеше да види модели и връзки там, където всички останали виждаха хаотично разхвърляни точки и несвързани линии. Той бе роден теоретик на хаоса.
Беше наследник на Кейлъб Джоунс, който заедно със съпругата си бе основал „Джоунс и Джоунс“ в края на викторианската епоха. Фирмата все още имаше офис в Англия. В момента притежаваше и четири регионални офиса в Щатите. Фалън ръководеше клона на организацията за Западния бряг и Югозападните щати.
Фалън се намираше в малък офис в градчето Скаргил на северния калифорнийски бряг. Рутинните ангажименти на неговите агенти бяха свързани с охраната и сигурността на членовете на Обществото. За всички обаче бе ясно, че основният клиент на „Джоунс и Джоунс“ бе Управителният съвет на обществото „Аркейн“.
В редки случаи хора извън Обществото, които бяха научили за съществуването на „Джоунс и Джоунс“, търсеха услугите на детективската агенция за парапсихологични разследвания. В още по-редки случаи някои от тези клиенти биваха обслужени от агенцията. Сред тях бяха неколцина доверени хора, занимаващи се с разследвания в едно полицейско управление и строго секретна държавна агенция за сигурност.
— В Ел Ей съм — обясни Зак.
— В музея ли?
— Да.
— Трябваше да си вече вкъщи. — Фалън изглеждаше изключително недоволен.
— Сигурно ще бъдеш изненадан да го чуеш, но аз не седя вкъщи по двайсет и четири часа в денонощието в очакване телефонът да позвъни и ти да ми възложиш някаква работа. Имам си и друг бизнес, ако не си забравил.
— Имам нужда от теб във Вашингтон. Спешно е — съобщи Фалън.
— В града или щата? — Понякога се налагаше човек да бъде търпелив с Фалън Джоунс. Той винаги бе с няколко хода напред върху имагинерната шахматна дъска, която никой друг не можеше да види. По непонятни причини той очакваше от агентите да следват неговата непредвидима логика.