— В щата — сопна се Фалън. — В град, наречен Ориана. Намира се на около трийсет и два километра източно и малко на север от Сиатъл. Знаеш ли го?
— Не, но сигурно мога да го намеря.
— Кога можеш да пристигнеш?
— Зависи от много неща. Кога е най-ранният полет от Ел Ей, колко време ще ми трябва да се придвижа от летището до дома в претоварения трафик, колко бързо мога да си приготвя багажа и какъв полет мога да хвана през Оукланд или Сан Франциско за Сиатъл.
— Забрави редовните линии. Тръгни веднага към летището. Ще уредя един от фирмените самолети да те чака там. След като си вземеш нужното от къщи, същият самолет ще те откара в Сиатъл.
Фирмен самолет означаваше частен необозначен реактивен самолет на „Аркейн“. Фалън изпращаше самолет в изключително редки случаи, когато ситуацията наистина бе много напечена.
— Веднага тръгвам — обеща Зак.
— Трябва да ти напомня нещо по отношение на багажа…
— Да?
— Носи хардуер.
Значи според Фалън можеше да му се наложи да използва оръжие. Задачата ставаше все по-интересна.
— Разбрах. — Зак се отправи към вратата.
— Защо, по дяволите, изглеждаш толкова радостен? — попита Фалън, който веднага заподозря, че премълчава нещо. — Не си бил в толкова добро настроение от цяла година. Да не си пушил нещо, Джоунс?
— Не. Нека просто да кажем, че не можеше да уцелиш по-подходящ момент с обаждането си. — Зак понижи глас: — Спаси ме от една много дълга и досадна лекция за бъдещето на Обществото.
— Хм. — С обичайната си проницателност Фалън веднага отгатна каква е ситуацията. — За Илейн Браунли ли става дума?
— По дяволите, Фалън, да не си ясновидец?
Фалън не обърна внимание на думите му.
— Току-що ти пратих имейл с информация за случая в Ориана. Данните са оскъдни, съжалявам. Ще разбереш защо, когато прочетеш всичко. Между другото файлът е криптиран трета степен.
Зак усети прилив на адреналин. Криптиране трета степен обясняваше използването на фирмения самолет и настойчивостта в гласа на Фалън. Напоследък той действаше толкова решително само в случаите, когато беше замесена организацията „Нощни сенки“.
До случая в Стоун Кениън Фалън наричаше тайната групировка на хора с паранормални способности просто „Заговора“. Но Стоун Кениън беше променил всичко. В края на аферата беше станало ясно, че групата не се състои от малък брой тясно свързани помежду си хора. Всъщност тя бе строго йерархизирана структура от мафиотски тип, управлявана от безскрупулен елит. „Нощни сенки“ бяха доказали, че са готови да минат през трупове, за да постигнат целите си.
— Компютърът ми е с мен — обясни Зак. — Ще прочета файла по време на полета.
— Ще ми се да не звучеше толкова радостно, по дяволите — измърмори Фалън. — Това ме изнервя.
3
Зак дочете досието точно преди малкият реактивен самолет да кацне на летище Сонома. Докато шофираше към дома си, размишляваше върху прочетеното, търсеше слаби места и обмисляше стратегията си.
Поговори отново с Фалън, докато хвърляше разни неща в пътната си чанта и вадеше от сейфа пистолета и кобура си.
— Не ми каза, че става въпрос за дъщерята на Джъдсън Талънтайър.
— Нямах време да навлизам в подробности. Реших, че ще е по-добре да го разбереш в контекста на ситуацията.
— И то какъв контекст. — Дръпна ципа на чантата си.
— Сега разбираш защо бързам толкова. Това е нещо голямо, Зак. Усещам го.
— Няма да споря с теб. — Зак взе чантата си и се отправи към вратата. — Кажи ми за пътуванията до Вегас.
Фалън изсумтя.
— Очевидно Рейна Талънтайър има сериозна склонност към комара.
— Според досието допреди година почти не е ходила във Вегас. А после това се е превърнало в ежемесечно занимание.
— Е, със сигурност не е първият човек с паранормални способности, който проявява пристрастие към казината. Удивително е колко много хора са склонни да забравят, че законите на вероятностите и обикновеният късмет не престават да действат само защото някой с малко паранормален талант е решил да хвърля заровете.
— Тя играе на карти, не на рулетка или ротативки. Блек Джек. Никога не ходи в едно и също казино два пъти последователно. Никога не печели толкова много, че да привлече вниманието на охраната. Но според твоята информация трябва да е прибрала почти сто хиляди долара през последните дванайсет месеца.
— Добре де, явно я бива. — Фалън прозвуча така, сякаш вдигаше рамене. — Може би тази информация ще ти свърши някаква работа.
— Сигурен ли си, че не разполагаш с нищо повече за лелята?
— Дал съм ти всичко, което имам. Вела Талънтайър е сестра на Джъдсън Талънтайър. Дарба осма степен. Малко след като навършила трийсетте, започнала да страда от продължителни пристъпи на депресия. Миналата година била настанена в психиатрична клиника. Умряла от сърдечен удар на двайсети миналия месец.
— В същия ден, в който изчезналият Лорънс Куин е бил в Ориана.
— Ясно ли ти е защо тази работа ме притеснява толкова? — намръщи се Фалън. — Няма нужда човек да е ясновидец, за да види връзката.
— Ще ми трябва досието на Джъдсън Талънтайър.
Фалън замълча необичайно дълго.
— То е с четвърто ниво на секретност — каза той накрая. — Могат да го четат само членовете на Съвета и Магистъра.
— Осигури ми го, Фалън.
Последва нова пауза.
— По дяволите! — изсумтя ядосано Фалън. — Знаех, че ще се случи.
— Кое?
— От пет минути се занимаваш със случая и вече раздаваш заповеди. Колко пъти трябва да ти напомням, че аз съм шефът в „Джоунс и Джоунс“?
— Ще се постарая да го запомня.
Зак приключи разговора и закачи телефона на колана си. Прекоси притихналия дом с чанта в ръка и спря за миг до входната врата.
Обърна се и се загледа в меките отблясъци на залязващото слънце по плочите на пода в антрето, топлите тоскански цветове на стените и успокояващата гледка на лозя и планини през прозорците.
Това място му бе харесвало през шестте години, в които бе живял тук. Но после в живота му се появи Джена. Тя дойде да живее при него и двамата планираха сватбата си. Живяха заедно достатъчно дълго, за да остави отпечатъка си навсякъде в къщата.
Това никога вече нямаше да бъде неговият дом. Щом приключеше със случая в Ориана, щеше да го продаде.