Залегнал по корем, той се подаде през вратата и стреля два пъти.
— Не мога да го видя оттук — каза той тихо. — Трябва да го изчакам да се качи горе.
Последва дълга пауза. Гласът на Спайсър, неестествено писклив, отекна по стълбището.
— Има само един начин да се убие вещица — извика той от кухнята.
Рейна погледна Зак. Забеляза червеното петно върху ризата му и тръгна към него. Той й направи знак да отиде до прозореца.
— Ще излезем оттам.
— Ранен си. Трябва да спрем кървенето.
— Не сега. Има по-важни неща.
— Какво говориш?
После усети остър мирис на бензин.
— Мили боже — прошепна тя. — Той смята да изгори къщата заедно с нас. Както е правил и преди.
— Тръгвай! — заповяда Зак и се изправи на крака.
Тя се хвана за ръба на нощното шкафче и се надигна предпазливо. Благодарение на адреналина успя да преодолее болката в глезена. По някакъв начин чантата й се бе озовала в спалнята заедно с нея. Сега лежеше на пода. Стар колкото света женски инстинкт я накара да я вдигне.
Забеляза снимката, пъхната в един от ъглите на рамкирана картина, и се закова на място. Отиде до нея, дръпна я и я пъхна в джоба си. После протегна ръка и откачи картината със зловещо усмихнатата маска. В нишата на стената имаше малък сейф.
Зак вече беше отворил прозореца. Студеният въздух нахлу в стаята.
— Какво правиш, по дяволите! Ела тук!
— Ей сега.
Сейфът беше стар модел. Рейна набра рождената си дата.
— Остави това — извика Зак и прехвърли аварийната въжена стълба през рамката на прозореца. — Каквото и да е, не струва колкото живота ти.
Но тя вече беше отворила вратичката на сейфа. Единственият предмет в него бе малко, подвързано с кожа томче. Рейна го прибра в чантата си.
Чу се свистящ звук откъм стълбището.
— Гори, вещице — изпищя Спайсър. Безбройните противопожарни аларми на Вела се задействаха и засвириха.
Рейна хукна към прозореца. Зак буквално я изтика навън. Рейна стъпи на първото стъпало на стълбата и погледна надолу. Стълбата се тресеше и трепереше, но щеше да издържи.
Зак я последва бързо.
Рейна стъпи на земята и се дръпна настрана.
— Насам. — Зак леко залитна, когато слезе от стълбата, и притисна ръка до гърдите си. Аленото петно растеше с всяка изминала секунда.
Добраха се със залитане до малката барака, където някога бяха държали дървата за огрев. Вела складираше там градинарските си инструменти. Рейна стисна зъби заради болката в глезена, но знаеше, че Зак го боли много повече. Щом той се крепеше на крака, тя също трябваше да издържи.
Минаха зад ъгъла на бараката и спряха. Рейна видя пламъците и черния дим, който се издигаше към небето. Пожарът вече бушуваше като огромен динозавър, който внезапно бе оживял и поглъщаше всичко наоколо.
— Седни — нареди му Рейна. — Преди да си паднал.
Зак се покори неохотно и се отпусна на земята, после извади телефона си. Взрян в горящата къща, все още с пистолет в ръка, той се обади на 911.
Рейна бръкна под якето му и издърпа пропитата с кръв риза. Дясната страна на гърдите му бе превърната в кървава пихтия. Не можеше да се определи къде точно е раната. Рейна събра кураж и плъзна пръсти по гърдите му, докато напипа разкъсаните краища на дупката от куршума. Зак рязко си пое дъх.
Тя свали дългия шал и го уви плътно около ребрата му. Когато свърши, и двамата бяха покрити с кръв.
Къщата вече гореше цялата. Огънят я поглъщаше с ужасяваща бързина. Ако не бяха аварийните стълби на горния етаж, поставени заради фобията на Вела…
Не, помисли си Рейна. Не мисли за това. Благодаря ти, лельо Вела.
— Спайсър трябва да си е тръгнал — прошепна тя.
Зак поклати глава веднъж, без да отделя поглед от къщата.
— Не мисля. Не може да си тръгне така. Той трябва да е сигурен.
— Той е луд.
— О, да.
Няколко секунди по-късно Рейна отново чу гласа на Спайсър.
— Умри, вещице. Умри, както умря тя.
— Всеки момент ще забележи стълбата — каза тихо Зак. — Сега ще превърти.
Пронизителният писък на Спайсър надвика грохота на огъня.
— Не можеш да избягаш — извика Спайсър. — Трябва да изгориш. Това е единственият начин.
— Той видя бараката — каза Зак. — Идва насам.
В далечината вече се чуваха сирени. Спайсър не им обръщаше никакво внимание.
— Демонът винаги побеждава — извика той. — Демонът е по-силен от теб, вещице.
Зак се надигна бавно, притиснал гръб до стената на бараката.
— Хвърли пистолета, Спайсър — извика той. — Ченгетата идват насам. Всичко свърши.
В отговор Спайсър изстреля серия от куршуми, после настъпи пауза. Рейна не разбираше много от оръжия, но знаеше, че от време на време трябва да се презареждат.