Всички отново се умълчаха. „Петстотин колоса са избили две хиляди души — помисли Елънд. — А армията на Джастис е от двайсет хиляди чудовища. Лорд Владетеля да ни е…“
— И кога ще са тук? — попита Клъбс. — На какво разстояние са?
— Аз дойдох за малко повече от седмица — отвърна Сейзед. — Стори ми се, че крал Лекал е на лагер там от известно време. Със сигурност се придвижва насам, но не зная колко време ще му отнеме.
— Вероятно не е очаквал две армии при градските стени — отбеляза Хам.
— Какво ще правим сега? — попита Елънд.
— Не виждам какво въобще може да се направи, ваше величество — отвърна Доксон и поклати глава. — От доклада на Сейзед си вадя заключението, че едва ли ще се споразумеем с Джастис. А и след като сме обсадени, възможностите ни са доста ограничени.
— Може просто да реши да се обърне и да си тръгне — подхвърли Хам. — Като види, че тук вече има две армии…
— Той знае за тези армии, господарю Хамънд — рече Сейзед. — Изглежда напълно уверен в мощта на своите колоси.
— С двайсет хиляди зад гърба си — рече Клъбс — би могъл да се справи с всяка от двете армии.
— Но ще се затрудни, ако нападне и двете — рече Хам. — На негово място щях да се замисля. Достатъчно е да се появи тук с колосите и току-виж Сет и Страф се съюзили срещу него.
— Което би ни свършило чудесна работа — рече Клъбс. — Колкото повече противници се бият, толкова по-добре за нас.
Елънд се облегна назад. Беше му приятно да усеща ръката на Вин. Чувстваше се по-силен, когато тя беше близо до него. „Двайсет хиляди колоса“. Струваха му се много по-страшни от двете армии заедно.
— Може пък да е за добро — заговори Хам. — Ако Джастис изгуби контрол над тези същества, те ще пометат другите две армии.
— Така е — потвърди Бриз. — Но трябва да задържим положението, докато колосите пристигнат. Още една армия означава по-големи шансове за нас.
— Не ми харесва идеята за колоси пред градските стени — рече Елънд и потрепери нервно. — Каквото и предимство да има в това за нас. Ако нападнат града…
— Предлагам да му мислим, когато се появят — обади се Доксон. — Засега ще продължаваме според предварителния план. Негово величество ще се срещне със Страф и ще се опита да го примами в тайно съглашение с нас. Ако имаме късмет, близостта на колосите може да го направи по-сговорчив.
Елънд кимна. Страф се бе съгласил на среща и я бяха уговорили за след няколко дни. Съборът беше разгневен, че Елънд не им разкрива часа и мястото на срещата, но не можеха да направят нищо по въпроса.
— Както и да е — въздъхна Елънд. — Сейз, казваш, че има още новини. Надявам се да са по-добри.
Сейзед не бързаше да отговори. Главният готвач най-сетне донесе вечерята — варен ечемик с късчета месо и подправки. Уханието пробуди отново глада на Елънд и той му кимна с благодарност: главният готвач бе настоял да приготви вечерята лично въпреки късния час.
Сейзед почака, докато готвачите и прислугата излязат, и каза:
— Не исках да говоря за това, ваше величество, като се имат предвид грижите, които и без това са ви на главата.
— Няма значение, кажи ми.
— Страхувам се, че с убийството на лорд Владетеля изложихме света на нова опасност. На неочаквана опасност.
Бриз повдигна уморено вежди.
— Неочаквана? Искаш да кажеш нещо друго освен вилнеещи колоси, жадни за власт тирани и бандити?
Сейзед се поколеба.
— Боя се, че става въпрос за някои далеч по-неопределени явления. Нещо не е наред с мъглите.
Вин настръхна и свали ръката си от кръста на Елънд.
— Какво искаш да кажеш?
— Проследих верига от събития — обясни Сейзед. Беше снел глава, сякаш е засрамен. — Започнах нещо като собствено разследване. Чух разкази за мъгли, които излизат дневно време.
Хам сви рамене.
— Случва се понякога. Има мъгливи дни, особено есенно време.
— Не това имах предвид, господарю Хамънд — рече Сейзед. — Мъглите и дневната мъгла са различни неща. Трудно е да се определи на пръв поглед в какво се състои разликата, но опитно око ще я забележи. Истинските мъгли са по-плътни и…
— Се движат по различен начин — добави тихо Вин. Като реки в небето. Никога не се задържат на едно място, местят се, сякаш сами създават вятър.
— И не могат да влизат в сгради — добави Клъбс. Нито и шатри. Изпаряват се веднага.