— Да — потвърди Сейзед. — Когато за пръв път чух съобщенията за мъгли през деня, реших, че хората са станали жертва на собствените си суеверия. Чувал съм за много скаа, отказали да излязат през мъгливи утрини. Но съобщенията пробудиха любопитството ми и аз ги проследих до едно селце на юг. Известно време останах да преподавам там, ала не открих никакви потвърждения за тези истории. И тогава се отправих към двореца. — Той спря и се намръщи леко. — Ваше величество, моля ви, не ме мислете за луд. Докато пътешествах, минах през една затворена долина и видях с очите си такава мъгла. Носеше се бавно над полето, сякаш се прокрадваше към мен. Посред бял ден.
Елънд погледна Хам и той сви рамене и измърмори:
— Какво ме гледаш?
— Пита те за мнението ти, драги — изсумтя Бриз.
— Е, нямам мнение.
— Някои философи имат.
— Аз не съм философ — възрази Хам. — Просто обичам да разсъждавам за разни неща.
— Ами поразсъждавай върху това тогава — тросна се Бриз.
Елънд се обърна към Сейзед.
— Тези двамата винаги ли са такива?
— Не съм сигурен, ваше величество — отвърна с усмивка Сейзед. — Познавам ги съвсем малко по-дълго от вас.
— Да, винаги — намеси се Доксон. — Само дето с годините става по-зле.
— Сигурно си гладен? — каза Елънд на Сейзед и кимна към чинията.
— Ще ям, когато приключим разговора.
— Сейзед, вече не си слуга — обади се Вин. — Не е необходимо да се безпокоиш за подобни неща.
— Не е въпросът дали съм слуга, господарке Вин — отвърна Сейзед. — Просто така съм възпитан.
— Сейзед — каза строго Елънд.
— Да, ваше величество?
Елънд му посочи чинията.
— Яж. Друг път ще показваш възпитание. Сега искам да се нахраниш — ти си сред приятели.
Сейзед се поколеба и го погледна странно.
— Да. Добре, ваше величество. — И взе ножа и вилицата.
— И така — рече Елънд. — Защо смяташ, че мъглата, която си видял през деня, е толкова важна? Знаем какви неща говорят скаа — страхуват се безпричинно от мъглите.
— Скаа може да са по-мъдри, отколкото ги смятаме, ваше величество — отвърна Сейзед и почна да се храни. — Изглежда, тази мъгла убива хора.
— Какво?! — попита Вин и се наведе напред.
— Не съм го видял с очите си, господарке Вин — рече Сейзед. — Но видях последиците и събрах всички възможни сведения. Та според всички мъглата убива хора.
— Това е нелепо — заяви Бриз. — Мъглата е безвредна.
— Точно това си помислих и аз, господарю Ладриан — каза Сейзед. — Но някои от съобщенията бяха доста подробни. Инцидентите са се случвали винаги през деня и според разказвачите мъглата се увивала около някой нещастник, който след това издъхвал — в агония. Лично разпитах очевидците.
Елънд се намръщи. Ако бе чул това от някой друг, щеше да реши, че са пълни глупости. Но Сейзед… Сейзед беше човек, чиято дума тежи. Седналата до Елънд Вин следеше разговора с нарастващ интерес и дъвчеше замислено долната си устна. Странно, но не направи никакъв коментар — макар че останалите реагираха като Бриз.
— Сейз, в това няма никаква логика — заяви Хам. — Крадци, благородници и аломанти излизат в мъглите от векове.
— Така е, господарю Хамънд — съгласи се Сейзед. — Единственото обяснение, за което се сетих, замесва и лорд Владетеля. Не съм чувал за смърт, причинена от мъгла, преди Рухването, но след това тези съобщения като че ли взеха да се множат. Идват предимно от Външните области, но постепенно сякаш се придвижват насам. Натъкнах се на един… много обезпокоителен инцидент само на няколко седмици път южно оттук, при който жителите на цяло едно село са били задържани в домовете си от мъглите.
— Какво общо може да има с това смъртта на лорд Владетеля? — попита Бриз.
— Не съм сигурен, господарю Ладриан — отвърна Сейзед. — Но това е единствената връзка, която успях да открия.
Бриз се намръщи.
— Не ме наричай така.
— Прощавайте, господарю Бриз — поправи се Сейзед. — Все още съм свикнал да наричам хората с техните фамилни имена.
— Фамилията ти Ладриан ли е? — попита Вин.
— За съжаление — отвърна Бриз. — Никога не съм я харесвал, а и Сейзед като сложи това „господарю“ отпред, направо се вбесявам.
— Само на мен ли ми се струва — попита Елънд, — или тази вечер много лесно се отклоняваме от темата?
— Сигурно защото сме изморени — обясни Бриз и се прозя. — Както и да е, ако питате мен, нашият терисец е разтълкувал погрешно фактите. Мъглата не може да убива.
— Докладвах само това, което съм установил — обясни Сейзед. — Трябва да събера още сведения по въпроса.
— Значи оставаш? — попита Вин обнадеждено.
Сейзед кимна.