— Ами обучението? — поинтересува се Бриз. — Доколкото си спомням, когато ни напусна, твърдеше, че ще прекараш живота си на път или нещо от тоя род.
Сейзед се изчерви и сведе глава.
— Боя се, че това ще трябва да почака.
— Сейзед, можеш да останеш колкото пожелаеш — заяви Елънд и стрелна с яден поглед Бриз. — Ако това, което казваш, е истина, изследванията ти по въпроса могат да се окажат много по-важни от обучението на скаа.
— Може би — рече Сейзед.
— Макар че — заговори Хам, като се подсмихваше, — би могъл да си избереш по-тихо местенце, където да се занимаваш с проучвания. Някое, което не е обсадено от две армии и двайсет хиляди колоса.
Сейзед се усмихна и Елънд се засмя одобрително. „Той каза, че инцидентите, свързани с мъглите, се движат към центъра. Към нас“.
Още един проблем, за който да се безпокоят.
— Какво става? — попита внезапно един глас и Елънд се обърна. Откъм вратата на кухнята надничаше леко разчорлената Алриане. — Чух гласове. Да няма веселба?
— Обсъждаме въпроси от държавен интерес, скъпа — обясни Бриз.
— А това другото момиче? — попита Алриане и посочи Вин. — Защо не поканихте и мен?
Елънд се намръщи. Чула гласове? Покоите за гости не бяха в близост до кухнята. А и Алриане беше облечена. Косата й бе разчорлена, но изглежда, не се бе събличала да си легне. Може би целта й бе точно такава — надзъртането й да изглежда съвсем невинно?
„Започвам да мисля като Вин“. Сякаш в подкрепа на това забеляза, че Вин също разглежда момичето с присвити очи.
— Върни се в стаята си, скъпа — каза Бриз. — Не бива да безпокоиш негово величество.
Алриане въздъхна театрално, но се обърна и послушно ся тръгна. Елънд погледна Сейзед и видя, че на лицето му е изписано любопитство. Кимна му, за да му подскаже, че ще обсъдят този въпрос по-късно, и терисецът се върна към прекъснатата си вечеря. След няколко минути групата започна да се разотива. Вин остана да прави компания на Елънд.
— Това момиче не ми харесва — подхвърли тя, след като един слуга взе раницата на Сейзед и го поведе към отредената му стая.
Елънд се обърна и я погледна.
— Трябва ли да го казвам?
Тя завъртя очи към тавана.
— Зная. „Вин, ти не вярваш на никого“. Но този път съм права. Беше облечена, а косата й беше разчорлена. Направила го е нарочно.
— Забелязах.
— Така ли? — Тя май се изненада.
— Да. Чула е, когато слугите са будели Бриз и Клъбс, и е решила да дойде. Това означава, че ни е подслушвала поне от половин час. Разчорлила се е, за да ни заблуди, че току-що се е събудила.
Вин отвори леко уста и го огледа внимателно.
— Ставаш все по-добър.
— Или това, или малката госпожица Алриане не е толкова добра.
Вин се усмихна.
— Все още се чудя как ти не я чу — промърмори той.
— Готвачите — отвърна Вин. — Вдигаха прекалено много шум. А и бях заинтригувана от разказа на Сейзед.
— Какво мислиш за това?
— По-късно ще ти кажа.
— Добре. — Елънд забеляза, че овчарката се изправя и се протяга. „Защо ли настоя да вземе ОреСюр на срещата? Нали само допреди седмица се оплакваше, че не може да го понася?“
Овчарката се обърна и погледна към прозореца. Вин проследи погледа й.
— Излизаш ли? — попита Елънд.
— Да. Нещо ме безпокои тази нощ. Ще съм близо до твоя прозорец.
Целуна го и тръгна към прозореца. Докато я изпращаше с поглед, Елънд се зачуди какво ли я е заинтригувало в думите на Сейзед. И какво не му казва.
„Престани“ — рече си твърдо. Може би наистина бе станал твърде добър. От всички хора в двореца Вин бе последната, на която не можеше да има доверие. Но всеки път, когато му се струваше, че е започнал да я опознава, бързо научаваше колко малко знае всъщност за нея.
„Може би не трябваше да говоря за мъглите — мислеше си Сейзед, докато следваше слугата по коридора. — Обезпокоих краля с нещо, което може да е само рожба на въображението ми“.
Стигнаха до стълбището и слугата го попита дали ще иска да му приготвят вана. Сейзед поклати глава. При други обстоятелства с радост би приел. Но след като се бе наложило да прекоси с ускорени темпове Централната област, след като беше в плен на колоси, а после трябваше да тича до Лутадел, умората му граничеше с изтощение. Силите едва му бяха стигнали да се нахрани. Единственото, което искаше сега, бе да спи.
Слугата кимна и го поведе по един страничен коридор.
Дали не си измисляше причини, които не съществуваха? Всеки учен знаеше, че една от най-големите опасности при важно изследване е желанието бързо да намериш точни и ясни отговори. Със сигурност не си измисляше разпитите, които бе провел, но дали не преувеличаваше тяхната важност? С какво всъщност разполагаше? Свидетелства на безумец, полудял до степен да се прехранва с канибализъм? Истината беше, че Сейзед не бе виждал с очите си мъглата да убива.