Слугата го отведе в спалнята за гости и Сейзед му пожела лека нощ. Изчака го да си тръгне, с трепкаща свещ в ръка, след като бе оставил лампата на Сейзед. През по-голямата част от живота си Сейзед бе принадлежал към една определена класа слуги, ценени високо заради уменията и възпитанието им. Беше управлявал стопанства и имения, беше ръководил слуги като този, който току-що излезе.
„Друг живот“ — помисли си той. По онова време винаги се бе ядосвал, че не му остава много време за изследвания. Колко странно, че след като Последната империя бе рухнала не без негова помощ, сега имаше още по-малко свободно време.
Посегна да отвори вратата и замръзна. Вътре светеше.
„Дали са оставили лампата заради мен?“ Побутна бавно вратата. Някой го очакваше.
— Тиндуил — тихо каза Сейзед.
Тя седеше зад бюрото, строга и скромно облечена, както винаги.
— Сейзед — отвърна тя, докато той пристъпваше в стаята.
— Виждам, че си откликнала на молбата ми — рече той.
— А ти игнорира моята.
Сейзед избягваше погледа й. Остави лампата на бюрото и каза:
— Забелязах, че кралят е с нова униформа и има съответстваща промяна в поведението му. Мога да кажа, че си се справила добре.
— Едва започваме — отвърна тя. — Ти беше прав за него.
— Крал Венчър е много добър човек — заяви Сейзед и отиде до умивалника, за да си измие лицето. Студената вода го разсъни, но това беше добре: предстоеше му труден разговор с Тиндуил.
— От добрите хора нерядко стават лоши крале — посочи тя.
— Но от лошите никога не стават добри крале — отвърна той. — По-добре е да започнеш с добър човек и да работиш върху останалото.
— Може би — рече Тиндуил. Наблюдаваше го с обичайното си сурово изражение. Други сигурно я смятаха за студена, дори неумолима. Но Сейзед никога не я бе виждал такава. Като се имаше предвид всичко, което бе преживяла, той я намираше за забележително спокойна и уверена. Откъде ли черпеше тези сили?
— Сейзед, Сейзед… — въздъхна тя. — Защо се върна в Централната област? Знаеш какви разпореждания ти даде Синодът. Трябваше да останеш в Източните провинции и да учиш хората по границите.
— Там бях — отвърна Сейзед. — А сега съм тук. Югът ще изкара известно време без мен.
— Така ли? И кой ще ги учи на земеделие, за да могат да произвеждат достатъчно храна, та да издържат през студените месеци? Кой ще им обясни основните правни принципи, за да се самоуправляват? Кой ще им покаже как да възвърнат изгубената си вяра и религия? Винаги си жадувал страстно да го правиш.
Сейзед остави кърпата.
— И ще го правя, но след като свърша една по-важна работа.
— Че каква по-важна работа може да имаш? — попита Тиндуил. — Дългът ни повелява да го вършим, Сейзед. Дългът пред всички хора. Зная, че Лутадел е важен за теб, но няма какво да правиш тук. Аз ще се погрижа за краля. Ти трябва да заминеш.
— Ценя високо това, което си направила за крал Венчър — отвърна Сейзед. — Но тук съм не заради него. Друго нещо трябва да узная.
Тиндуил се намръщи и го огледа с хладен поглед.
— Все още ли следваш тези твои призраци? Тези глупости, свързани с мъглите.
— Нещо наистина не е наред с тях, Тиндуил.
— Ох — въздъхна тя. — Не виждаш ли какво правиш, Сейзед? Прекара десет години в усилия да свалиш Последната империя. А сега, когато не ти харесва ежедневната работа, измисляш някаква страховита заплаха. Боиш се, че ще станеш ненужен.
Сейзед сведе поглед.
— Може би. Ако си права, ще помоля Синода за прошка. Всъщност при всички случаи ще трябва да го направя.
— О, Сейзед. — Тя поклати глава. — Не те разбирам. Мога да си обясня как млади и луди глави като Ведзан и Риндел отхвърлиха съветите на Синода. Но ти? Ти си образец на истински терисец — спокоен, скромен, внимателен и изпълнен с уважение. Защо непрестанно се изправяш срещу водачите? В това няма никаква логика.
— Не съм толкова мъдър, колкото си мислиш, Тиндуил — отвърна тихо Сейзед. — Аз съм само един човек, който следва това, в което вярва. А точно сега вярвам, че в мъглите се крие опасност, и трябва да разследвам подозренията си. Може би всичко това се дължи на собствената ми глупост и високомерие. Но бих предпочел да ме запомнят като глупав и високомерен, вместо да изложа на риск хората на тази страна.
— Нищо няма да откриеш.
— В такъв случай поне ще се убедя, че греша. — Сейзед я погледна в очите. — Само че не забравяй, че предишния път, когато не се подчиних на Синода, Последната империя рухна и нашият народ получи лелеяната свобода.