Скочи на земята и затича. Пютриумът й помогна да не падне въпреки нечовешката скорост. Изравни се с Бриз и затича до него, оставила на пютриума да се грижи за равновесието й. Конят я погледна накриво — изглежда, бе ядосан, че един човек може да се сравнява с него.
След малко стигнаха града. Бриз дръпна юздите, докато вратите се отваряха, а за да не чака, Вин просто метна една монета, Тласна се и остави на набраната инерция да я пренесе през стените. В същия момент портите се разтвориха и тя използва металния им обков, за да набере още височина. Приземи се в двора и се подпря с ръка на студения калдъръм.
Изправи се. Бриз вече бе влязъл и попиваше челото си с кърпичка. Тя го огледа. Беше пуснал косата си по-дълга и я бе пригладил назад. Нямаше шапка — вероятно бе паднала при преследването. Беше със скъп костюм с копринена жилетка, оцапан обаче с черни сажди.
— Ах, Вин, мила моя — рече той. Дишаше почти толкова тежко, колкото и конят. — Трябва да призная, че се появи тъкмо навреме. Много впечатляващ номер. Мразя да ми помагат, но като ще ми помагат, нека да бъде със стил.
Вин се усмихна. Бриз слезе от коня и двама прислужници дотичаха да отведат потъналото в пяна животно. Бриз продължи да бърше челото си. Елънд, Клъбс и ОреСюр бързаха към тях. Някой вероятно беше открил Хам и той тичаше към тях през двора.
— Бриз! — възкликна радостно Елънд и му подаде ръка.
— Ваше величество — отвърна Бриз. — Надявам се, че ви намирам в добро здраве и разположение на духа?
— В здраве да — потвърди Елънд. — Разположение… не зная дали си забелязал, но пред стените ми има армия.
— Две армии, ако трябва да сме точни — обади се Клъбс, който вече бе докуцукал до тях.
Бриз сгъна кърпичката.
— Ах, скъпи ми майстор Кладент. Неизменният оптимист.
Клъбс изсумтя. ОреСюр го заобиколи и клекна до Вин.
— И Хамънд — продължи Бриз и кимна на приятеля си, който се усмихваше широко. — За малко да успея да си внуша, че няма да те заваря тук, когато се върна.
— Признай си — отвърна Хам. — Радваш се, че ме виждаш.
— Че те виждам — да. Но не и че те чувам. Някак си свикнах да си прекарвам времето далече от нескончаемите ти псевдофилософски словоизлияния.
Усмивката на Хам стана още по-широка.
— И аз се радвам, че те виждам, Бриз — каза Елънд. — Но можеше да пристигнеш в по-удачен момент. Надявах се, че ще откриеш някакъв начин да спреш придвижването на тези армии към нас.
— Да ги спра? — попита Бриз. — Че защо ще го правя, драги мой кралю? В края на краищата прекарах три месеца в усилия да накарам Сет да прати армията си тук.
Елънд се облещи, а Вин смръщи вежди. Бриз изглеждаше невероятно доволен от себе си — нещо, което всъщност бе типично за него.
— Искаш да кажеш… че лорд Сет е на наша страна? — попита обнадеждено Елънд.
— Разбира се, че не — отвърна Бриз. — Нали вие разпространявате слуховете за атиума на лорд Владетеля?
Елънд се намръщи.
— Да, но… защо?
— Погледни зад стените, драги — рече Бриз. — Знаех, че рано или късно баща ти ще тръгне срещу Лутадел — дори моето умение да убеждавам нямаше да е достатъчно, за да го разколебая. Ето защо започнах да разпространявам слухове из Западните области, след това успях да се издигна до съветник на самия Сет.
— Добър план — изсумтя Клъбс. — Налудничав, но добър.
— Налудничав? — повтори Бриз. — Тук не говорим за душевното ми равновесие, Клъбс. Ходът не беше налудничав, а гениален.
Елънд го гледаше объркано.
— Не бих искал да поставям под въпрос гениалността ти, Бриз. Но… защо смяташ, че довеждането на още една вражеска армия пред стените на града е добра идея?
— Въпрос на стратегия за преговори, драги — обясни Бриз, докато един прислужник му подаваше бастунчето, което бе измъкнал изпод подпругата на коня. Бриз го взе и посочи на запад, където бе разположена армията на лорд Сет. — Когато в преговорите участват само двама, единият винаги е по-силен. Това прави нещата по-трудни за слабата партия, която в случая сме ние.
— Така е — съгласи се Елънд. — Но с три армии ние пак сме най-слабите.
— Ах — въздъхна Бриз и вдигна бастунчето. — Само че другите две армии са приблизително равни по сила. Страф е може би малко по-силен, но Сет разполага с доста голяма армия. Ако някой от двамата реши да нападне Лутадел, армията му ще понесе загуби — достатъчно, за да не може да се отбранява срещу другата армия. Тоест този, който ни атакува, ще се изложи на риск.
— Което означава, че сме в задънена улица — рече Клъбс.
— Именно — потвърди Бриз. — Повярвай ми, Елънд, момчето ми. В този случай две големи армии са за предпочитане пред една. Когато в преговорите участват трима, най-слабият има най-големи шансове — защото съюзът с него предрешава изхода.