Вин се наведе и сложи ръка на главата на ОреСюр. Клъбс имаше право — беше избрала доста едър екземпляр, дори за овчарка. На височина ОреСюр бе три стъпки при рамото и Вин знаеше от личен опит колко е тежък.
— Личи му, че е обучен добре — кимна Хам. — Отличен избор, Ел.
— Както и да е — обади се Бриз. — Ще може ли да идем най-сетне в двореца? Армиите и кучетата са интересна тема, но в момента, струва ми се, по-неотложна е една обилна вечеря.
— Защо не им каза за ОреСюр? — попита Елънд докато каретата се клатушкаше към Цитаделата Венчър. Бяха се качили в отделна карета; останалите ги следваха в другата.
Вин повдигна рамене. ОреСюр седеше на пода срещу тях и слушаше мълчаливо.
— Ще им кажа, когато му дойде времето — отвърна Вин. — Но не и на оживен градски площад.
Елънд се усмихна.
— Трудно е да отвикнеш да пазиш тайни, нали?
Вин се изчерви.
— Не го държа в тайна, просто… — Млъкна и сведе поглед.
— Разбирам, Вин — успокои я той. — Живяла си дълго съвсем сама, без някого, на когото да вярваш. Не можеш да се промениш изведнъж.
— Какво значи изведнъж, Елънд? Изминаха две години.
Елънд сложи ръка на коляното й.
— Важното е, че имаш напредък. Другите често споделят колко много си се променила.
Вин кимна. „Друг на негово място щеше да се страхува, че имам тайни и от него. А Елънд се опитва да ме накара да не се чувствам гузна“. Със сигурност не го заслужаваше.
— Кандра — обърна се Елънд към кучето, — Вин ми каза, че успяваш да поддържаш темпото й.
— Така е, ваше величество — отвърна ОреСюр. — Това тяло, макар и изключително грозно, е отлично оборудвано за преследване и бързо придвижване.
— А ако тя пострада? — попита Елънд. — Ще можеш ли да я отнесеш на безопасно място?
— Не и с моята скорост, ваше величество. Но мога да повикам помощ. Тялото ми може да има известни ограничения, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да изпълня Договора.
Елънд вероятно забеляза, че Вин повдига вежди, защото се засмя.
— Той ще направи каквото казва, Вин.
— Договорът за мен е всичко, господарке — продължи ОреСюр. — Изисква много повече от обикновена служба. Трябва да съм усърден и предан. Това е същината на кандрата. Като служим на Договора, ние служим на нашия народ.
Вин повдигна рамене. Замълчаха, Елънд извади книга, а Вин се облегна на него. ОреСюр легна срещу тях. Най-сетне каретата влезе в двора на цитаделата и Вин си помисли, че с радост би взела една гореща вана. Но докато слизаха, дотича стражник. С помощта на малко калай Вин чу какво каза на Елънд, макар почти да му шепнеше на ухото.
— Ваше величество — рече войникът, — откри ли ви нашият пратеник?
— Не — отвърна Елънд и се намръщи. Вин ги доближи и войникът я погледна предпазливо, но продължи да говори — знаеше, че тя е личен телохранител на краля. Въпреки това изглеждаше малко изплашен от близостта й.
— Ние… ъъъ, не искахме да се вдига шум. Но пък… — И отново погледна към Вин.
— За какво става въпрос? — попита Елънд.
— За трупа в стаята на лейди Вин.
„Трупът“ всъщност се оказа скелет. Добре почистен, без капчица кръв, без никаква плът по него — единствено блестящи бели кости. Само дето повечето бяха строшени.
— Съжалявам, господарке — заговори тихо ОреСюр, за да може да го чуе само тя. — Предполагах, че ще се погрижите за това.
Вин кимна. Скелетът бе от тялото, което ОреСюр бе използвал, преди да му донесе кучето.
След като бе установила, че вратата не е заключена — знак от страна на Вин, че иска стаята й да бъде почистена, — прислужницата бе влязла. Вин бе прибрала костите в един кош с намерение да ги изхвърли. Прислужницата явно бе решила да провери какво има в коша и бе останала неприятно изненадана.
— Няма нищо, капитане — каза Елънд на заместник-командира на дворцовата охрана Демоа. — Добре сте направили, че не сте вдигнали шум. Ние знаем за този скелет. Няма причини за безпокойство.
— Предположихме, че е нещо такова. — Винаги спретнатият Демоа не поглеждаше към Вин.
„Да бе, предположили сте — каза си Вин. — Какво ли си мисли, че съм правила?“ Малцина скаа знаеха какво представлява една кандра и Демоа очевидно не беше от тях.
— Капитане, ще бъдете ли така добър да ги изхвърлите, без никой да забележи? — попита Елънд и кимна към костите.
— Разбира се, ваше величество.
„Вероятно си мисли, че съм изяла трупа. Оглозгала съм плътта до кокал“.
Което всъщност не беше далеч от истината.
— Ваше величество — рече Демоа. — Ще наредите ли да изнесем и другите?
Вин замръзна.
— Другите? — бавно попита Елънд.
Стражникът кимна.
— Когато открихме скелета, доведохме кучета следотърсачи. Те не надушиха убийци, но намериха още един скелет. Също като този — само кости, без никаква плът.