— Трябва да намерим самозванеца — заяви Вин. — Този, който… е подменил някого.
— Да, господарке — рече ОреСюр.
— Като стана дума за това, бих искала да науча повече за тебе.
— За мен, господарке?
— За кандрите като цяло. Щом ще търсим самозванеца, трябва да зная как мисли, да разбера мотивите му.
— Мотивите му са прости, господарке — отвърна ОреСюр. — Той изпълнява своя Договор.
— Ами ако действа без Договор?
ОреСюр поклати кучешката си глава.
— Кандра винаги имат Договор. Без Договор нямат право да живеят в човешкото общество.
— Никога? — попита Вин.
— Никога.
— Ами ако е кандра разбойник?
— Няма кандри разбойници.
„Така ли?“ — помисли скептично Вин. Но реши да изостави темата. Нямаше никакъв смисъл една кандра да влиза в двореца сама, много по-вероятно бе да е пратена от враговете на Елънд. От някой пълководец например, или от принудителите. Дори другите благородници в града имаха солидни причини да следят Елънд.
— Добре — каза тя. — Кандрата е шпионин, пратен да събира информация за своя поръчител.
— Да.
— Но… ако е приела тялото на някой от двореца, не може да го е убила, нали? Кандра не убиват хора.
— Да. Така повелява правилото.
— С други думи, някой се е промъкнал в двореца, убил е член на свитата, а после кандрата е взела тялото. — Тя млъкна, обмисли проблема. — Първи сред заподозрените трябва да са членовете на групата на Келсайър. За щастие, тъй като убийството е станало вчера, можем да елиминираме Бриз, който по това време беше извън градските стени.
ОреСюр кимна с кучешката си глава.
— Можем да зачеркнем и Елънд — продължи Вин. — Той беше с нас вчера на стената.
— Все още остават доста хора, господарке.
Вин се намръщи. Опита се да изгради солидно алиби за Хам, Доксон, Клъбс и Дух. Но и на четиримата им се губеха по няколко часа. Достатъчно време, за да може кандрата да погълне някой от тях и да заеме мястото му.
— Хубаво де — рече тя. — Как ще открием самозванеца? И как да разкажа на другите за него?
ОреСюр клечеше и гледаше в мъглата.
— Трябва да има някакъв начин — продължи Вин. — Имитацията не може да е съвършена. Ще се получи ли нещо, ако го порежем?
ОреСюр поклати глава.
— Господарке, кандрата създава точно копие на тялото — кръв, плът, кожа и мускули. Видяхте какво е отдолу, когато си разтворих козината.
Вин въздъхна, изправи се и доближи ръба на покрива. Мъглата вече беше съвсем гъста и нощта бързо ставаше непрогледна. Тя закрачи замислено по ръба на покрива, поддържаше равновесие с аломантичните си умения.
— Може би трябва да следим поведението на хората — подхвърли тя. — Другите кандри бива ли ги колкото теб?
— Сред кандрите уменията ми са средни. Има по-слаби, има и по-добри.
— Но нито един актьор не е безупречен — посочи Вин.
— Кандрите рядко допускат грешки, господарке — рече ОреСюр. — Но това вероятно е най-добрият метод. Нека ви предупредя — може да е всеки. Моите сънародници са много умели.
Вин се замисли. „Не е Елънд — опита се да си внуши. — Той беше с мен през целия ден. Освен сутринта. Не, малко е вероятно. Бяхме на стената часове, а тези кости са съвсем отскоро. Пък и щях да усетя, ако е той… нали?“
Поклати глава.
— Трябва да има друг начин. Не мога ли да установя, че някой е кандра с помощта на аломантия?
ОреСюр не бързаше да отговори. Тя се обърна и се взря в кучешките му очи.
— Какво?
— Такива неща не се говорят пред външни хора.
— Нищо, кажи ми въпреки това.
— Нареждате ли ми да ви кажа?
— Никога нищо не съм ти нареждала.
— Значи мога да си вървя? — попита ОреСюр. — Щом не искате да ми нареждате, значи Договорът ни е прекратен?
— Нямах това предвид — въздъхна Вин.
ОреСюр се намръщи — странно изражение на кучешка муцуна.
— Ще ми е по-лесно, ако ми обясните какво имате предвид, господарке.
Вин стисна зъби, после попита:
— Защо се държиш толкова враждебно?
— Не се държа враждебно, господарке. Аз съм ваш слуга и ще направя каквото ми заповядвате. Това е част от Договора.
— Разбира се. Същото ли е и с другите господари?
— С повечето, когато изпълнявам определена роля — обясни ОреСюр. — Трябва да копирам костната структура, да се превъплътя в личността, да приема характера й. А вие не ми дадохте никакви указания — само тялото на това куче.
„Това било значи — помисли си Вин. — Все още ми е сърдит заради кучешкото тяло“.
— Виж, това тяло не променя нищо. Ти си оставаш същият.
— Не ме разбирате. За кандрата не е важно кой е. Въпросът е в кого ще се превърне. Тялото, което поглъща, ролята, която играе. Никой от предишните ми господари не ме е питал подобни неща.