Елънд помисли малко.
— Но ако сключим сделка с една от армиите, това означава да предадем нашето кралство.
— Така е — потвърди Бриз. — Ала като доведох тук втората армия, мисля, че осигурих възможност да се пазарим. Поне сега сме в позиция да искаме нещо в замяна на нашето кралство.
— И какво от това? — попита Елънд. — Пак ще загубим.
— По-добре е от нищо — отвърна Бриз. — Струва ми се, че ще успеем да убедим Сет да те остави като временен управник на Лутадел. Той не обича Централната област, смята я за прекалено равна и негостоприемна.
— Временен управник на града — повтори намръщено Елънд. — Това е доста по-различно от крал на Централната област.
— Вярно — кимна Доксон. — Но всеки император се нуждае от верни помощници, които да управляват градовете му. Няма да сте крал, но вие и нашата армия ще оцелеем през следващите месеци. И Лутадел няма да бъде плячкосан.
Хам, Бриз и Доксон не сваляха погледи от него. Елънд сведе очи към купчината книги и се сети за всичките си изследвания. Безсмислени. От колко време останалите знаеха, че това е единственият възможен изход?
Изглежда, другите приеха мълчанието му за съгласие.
— Защо смятате Сет за по-добрата възможност? — попита Доксон. — Може би Страф ще се съгласи да сключи сделка с Елънд — в края на краищата са баща и син.
„О, да, ще се съгласи, разбира се — помисли Елънд. — И ще наруши споразумението в мига, когато сметне за удобно. Но… алтернативата? Да предадем града на Сет? Какво ще стане с тази страна, с народа?“
— По-добре Сет според мен — обади се Бриз. — Той ще е склонен да преотстъпи управлението на друг, стига да получи слава и богатство. Проблемът си остава атиумът. Сет смята, че е тук, и ако не го намери…
— Ще го оставим да претърси града — подхвърли Хам.
— Ще трябва да му внушиш, че съм го подвел за атиума — каза Бриз. — Няма да е трудно, като се има предвид какво мисли за мен. Което ми напомня за още един проблем — да го убедите, че сте ми видели сметката. Може би ще повярва, че сте ме екзекутирали, когато сте разбрали, че аз съм довел армията тук.
Останалите кимнаха.
— Бриз? — попита Елънд. — Как се отнася лорд Сет към скаа в своите земи?
Бриз се поколеба и отмести поглед.
— Не особено добре, боя се.
— Вижте — продължи Елънд. — Смятам, че трябва да помислим и за хората си. Ако предадем града на Сет, ще си спасим кожите, но ще страда цялото скаа население!
Доксон поклати глава.
— Елънд, това не е предателство. Не и ако е единственият възможен изход.
— Лесно е да се каже — рече Елънд. — Но аз съм този, който ще трябва да живее с гузна съвест. Не искам да кажа, че отхвърлям предложенията ви, само че трябва да обсъдим още някои проблеми…
Групата се спогледа. Както обикновено Клъбс и Дух мълчаха по време на обсъждането: Клъбс по принцип се обаждаше само когато е абсолютно необходимо, а Дух избягваше да се намесва. Накрая Бриз, Хам и Доксон отново втренчиха очаквателни погледи в Елънд.
— Това е вашето кралство, ваше величество — подхвана предпазливо Доксон. — Ние само ви даваме съвет.
„Много добър съвет“ — подсказваше тонът му.
— Е, добре — въздъхна Елънд, пресегна се и взе една книга. В бързината бутна купа и няколко тома тупнаха в скута на Бриз.
— Извинявай — рече Елънд. Бриз завъртя очи и сложи книгите на масата. Елънд отвори тази, която бе взел.
— Тук се казват някои интересни неща за организацията и ръководството на една армия…
— Чакай малко, Ел — спря го Хам и се намръщи. — Като гледам, това е наръчник за превоз на жито.
— Зная — отвърна Елънд. — В библиотеката няма много четива, посветени на военното дело. Сигурно защото не е имало войни от хиляда години. Но в тази книга се описва колко жито е нужно за издръжката на различните гарнизони на Последната империя. Имате ли представа какво количество храна поглъща една армия?
— Прав си — обади се Клъбс. — Войникът трябва да е сит. Често имахме проблеми със снабдяването, когато пращахме отряди да гонят размирници в граничните райони.
Елънд кимна. Клъбс рядко говореше за времето, прекарано в армията на лорд Владетеля, а останалите избягваха да го разпитват за това.
— Както и да е — продължи Елънд, — предполагам, че както Сет, така и баща ми нямат опит в издръжката на големи армии. Те също ще се изправят пред продоволствени проблеми, особено Сет, който е тръгнал толкова бързо.
— Може би не — възрази Клъбс. — И двете армии държат някои от каналите на Лутадел. Това ще ги улесни в транспорта на припаси.
— Освен това — добави Бриз, — макар че сега в земите на Сет има размирици, той все още владее град Хаверфрекс, където е една от големите консервни фабрики от времето на лорд Владетеля. Сет разполага с огромни хранителни запаси на съвсем кратко разстояние по канала.