— Тогава ще прекъснем каналите — заяви Елънд. — Ще открием начин да преустановим транспорта на продоволствие. Каналите са бързо средство за доставка, но освен това са уязвими, тъй като знаем точно какъв е маршрутът. И ако успеем да им отнемем припасите, може би сами ще си тръгнат.
— Или това — заяви спокойно Бриз, — или ще рискуват с нападение срещу Лутадел.
— Което също е възможно — рече Елънд. — Но освен това четох как да отбраняваме града. — Посегна към масата и взе друга книга. — Това е изданието „Градско управление в съвременната епоха“ от Дженделах. Той пише, че поддържането на реда в Лутадел се затруднява от два фактора — от огромния му размер и от обширните, гъсто населени бордеи на скаа. Предлага като полицейски отряди да се използват подвижни групи. Мисля, че можем да адаптираме идеята му към нашия проблем — стената ни е твърде дълга, за да я защитаваме цялата, но можем да създадем подвижни групи войници, които да реагират при…
— Ваше величество — прекъсна го Доксон.
— Да?
— Войниците ни са предимно зле обучени младежи, а отвън имаме не една, а две опитни армии. Не можем да спечелим тази битка със сила.
— О, да — въздъхна Елънд. — Разбира се. Исках само да кажа, че ако се наложи да се бием, разполагам с някои тактики…
— Ако се бием, ще изгубим — заяви Клъбс. — Всъщност вероятно ще изгубим при всички случаи.
— Ами аз само… — почна Елънд.
— Но идеята за нападението на каналите си я бива — продължи Доксон. — Можем да го направим тайно, като наемем някои от бандите, които и без това се занимават с плячкосване на зле охранявани канални кервани. Вероятно няма да е достатъчно, за да разкара Сет и Страф, но поне ще ги подтикне да потърсят съюз с нас.
Бриз кимна.
— Да, Сет вече се притесняваше за евентуални размирици в земите си — каза Бриз. — Можем да му пратим парламентьор и да го информираме, че се интересуваме от съюз с него. Така веднага щом на главата му се струпат тези проблеми, той ще започне да мисли върху въпроса.
— Ще прибавим и писмо, в което ще опишем екзекуцията на Бриз — подхвърли Доксон. — В знак на добра воля. Това…
Елънд се покашля и всички го погледнаха.
— Прекъснахте ме — каза той.
— Простете, ваше величество — извини се Доксон.
Елънд си пое дълбоко дъх и продължи:
— Прави сте — не можем да си позволим да се бием с тези армии. Но мисля, че трябва да потърсим начин да ги насъскаме една срещу друга.
— Интересна идея, драги — отбеляза Бриз. — Само че това едва ли ще е толкова лесно, колкото да накарам Дух да ми напълни чашата. — Той се обърна и протегна празната си чаша. Дух го изгледа, въздъхна с досада и отиде да вземе бутилката.
— Да, така е — потвърди Елънд. — Но макар да няма достатъчно книги по военно дело, има изобилие от произведения, посветени на политиката. Вчера Бриз каза, че в едно тричленно противоборство най-слабият има най-големи шансове.
— Точно така — потвърди Бриз. — Можем да наклоним везните на успеха към всяка от двете армии.
— Именно. — Елънд отвори книгата. — Когато противодействащите сили са три, това вече не е военно дело, а политика. Същото като съперничеството между Къщите. А когато става дума за това, дори най-могъщите Къщи не могат да се справят без съюзници. Малките Къщи са слаби поотделно, но стават силни, когато се съберат в група. Ние сме като някоя от тези малки Къщи. Ако искаме да спечелим, трябва да накараме врага да забрави за нас — или поне да ни смята за маловажни. Тогава всеки от тях ще се обърне срещу другия, защото ще смята, че сме му вързани в кърпа.
Хам се почеса по брадичката.
— Елънд, нима предлагаш да заложим и на двата коня? Това е доста опасна игра.
— Ще трябва да подкрепяме по-слабия от двамата противници и да ги насъскваме един срещу друг — каза Бриз. — И няма гаранция, че победителят ще е достатъчно омаломощен, за да не може да ни победи.
— Да не забравяме и за нашите продоволствени проблеми — рече Доксон. — Това, което предлагате, ваше величество, ще отнеме време. Време, през което ние ще сме обсадени и припасите ни ще се топят. Навън е есен. Скоро ще дойде зимата.
— Ще е трудно — съгласи се Елънд. — И опасно. Но мисля, че ще се справим. Можем да накараме и двамата да си мислят, че са в съюз с нас, но да не бързаме с подкрепата си. Ще ги окуражим да се изправят един срещу друг, ще изтощим запасите им, ще подроним бойния дух, ще ги тласкаме към конфликт. А когато прахът се уталожи, оцелялата армия може би ще е достатъчно слаба, за да я победим.