— Звучи резонно — призна Бриз. — И дори малко забавно.
Доксон се усмихна.
— Казваш го само защото ще накараме някой друг да ни свърши работата.
Бриз сви рамене.
— След като това може да стане на персонално ниво, не виждам защо да не успее като национална политика.
— Това е смисълът на властта — рече Хам. — Не е ли тя систематизиран метод да накараш някой друг да върши цялата работа?
— Добре, какво ще кажете за плана? — попита Елънд.
— Не зная, Ел — отвърна Хам. — Прилича ми на плановете на Кел — малко глупав, твърде дързък и звучи налудничаво. — Изглеждаше изненадан да чуе подобен план от Елънд.
„Мога да съм не по-малко дързък от него“ — помисли си обидено Елънд и се учуди от тази странна мисъл.
— Ако на двете страни им писне от игричките ни, здравата ще загазим — подметна Доксон.
— Ще ни унищожат — потвърди Елънд. — Но в края на краищата, господа, ние сме хора на хазарта. Признайте, че това е по-добър вариант, отколкото просто да склоним глави пред лорд Сет.
Хам и Бриз се спогледаха и си кимнаха. Доксон завъртя очи, но като че ли възразяваше по-скоро по навик.
Тези хора не бяха свикнали да търсят най-лесното и безопасно решение. Те бяха предизвикали самия лорд Владетел, бяха преживявали с измами на благородници. Не действаха прибързано или необмислено, дори напротив — винаги изпипваха добре детайлите, внимателно прикриваха следите и си пазеха интересите. Но когато въпросът опираше да се залага за голямата печалба, бяха готови.
Не само готови. Ентусиазирани.
„Страхотно — помисли Елънд. — Съветът ми се състои от търсещи тръпка мазохисти. Нещо по-лошо, аз самият се присъединих към тях“. Но какво друго да направи?
— Ще трябва да го обмислим — заяви Бриз. — Но звучи примамливо.
— Бриз, не го предлагам, защото е примамливо — рече Елънд. — Прекарах младежките си години да търся начин да подобря живота в Лутадел, когато поема управлението на моята Къща. Не смятам да забравям мечтите си при първия признак за опасност.
— Ами Съборът? — попита Хам.
— Това е най-приятната част — отвърна Елънд. — Преди два дни те гласуваха моето предложение. Не могат да отворят градските порти, докато не се срещна за преговори с баща ми.
За кратко в стаята се възцари мълчание. Накрая Хам се обърна към Елънд и поклати глава.
— Ел, наистина не зная. Изглежда интересно. Докато те чакахме, обсъдихме няколко доста дръзки плана, но…
— Но какво? — попита Елънд.
— Този план разчита изцяло на теб, драги — рече Бриз и отпи глътка вино. — Ти ще си този, който ще се среща с противниковите пълководци — и който ще ги примамва на своя страна. Не се сърди, но нямаш никакъв опит в измамите. Трудно е да се съгласиш на план, в който един новак ще върши основната работа.
— Мога да се справя — рече Елънд. — Наистина.
Хам погледна Бриз, после двамата извърнаха очи към Клъбс. Генералът сви рамене.
— Щом хлапето иска да опита, да опита.
— Е, май ще се съглася — въздъхна Хам. — Стига да си готов, Ел.
— Мисля, че съм — отвърна Елънд, като се мъчеше да прикрие нервността си. — Зная само, че не бива да се предаваме. Не и без бой. Може би няма да се получи и след няколкомесечна обсада просто ще предадем града. Но така поне ще спечелим няколко месеца, през които би могло да се случи нещо. По-добре да изчакаме, отколкото да се предадем веднага. Да чакаме и да се придържаме към плана си.
— Добре — склони и Доксон. — Дайте ни обаче малко време, за да го обмислим по-подробно. Ще се срещнем след няколко дни, когато сме готови да говорим за подробностите.
— Отлично — зарадва се Елънд. — Сега да преминем към следващия въпрос, който бих искал да обсъдим…
На вратата се почука и се появи капитан Демоа.
— Ваше величество? Извинявам се, но… заловихме едно лице да подслушва съвещанието ви.
— Какво? — подскочи Елънд. — Кой?
Демоа се обърна и махна на двама стражници зад него. Елънд вече бе виждал жената, която въведоха. Висока, с ярки дрехи като всички терисци. Ушите й бяха увиснали от тежестта на множество обеци.
— Познавам я — каза Елънд. — Видях я на Събора преди няколко дни. — Обърна се към жената. — Ти ме наблюдаваше.
Тя не отговори и въпреки вързаните си ръце огледа присъстващите гордо изправена. Елънд никога не бе виждал териска — познаваше само стюарди, обучени от съвсем малки да слугуват на благородниците. По някаква причина очакваше жената да е малко по-раболепна.
— Криеше се в съседната стая — докладва Демоа. — Съжалявам, ваше величество. Не зная как се е промъкнала покрай нас. Заварихме я да подслушва на стената, но се съмнявам да е чула нещо. Все пак тези стени са от дебел камък.
Елънд отново извърна поглед към жената. На около петдесет, нито хубава, нито грозна. Изглеждаше жизнена, с открито и прямо ъгловато лице. Погледът й беше спокоен и твърд.