— През последната година изчетох всички книги, посветени на властта, които намерих в четирите библиотеки.
Тиндуил повдигна вежди.
— Което означава, че си прекарал голяма част от времето си затворен в стаята, вместо да си навън, пред очите на твоите поданици и да се учиш да бъдеш техен господар.
— В книгите се съдържа много мъдрост — възрази Елънд.
— Действията са по-ценни.
— И къде да се науча как да действам правилно?
— Аз ще те науча.
Елънд я погледна изненадано.
— Сигурно знаеш, че всеки Пазител има своя сфера на специален интерес — продължи Тиндуил. — Макар че ние всички запаметяваме огромно количество информация, можем да изучаваме и разбираме ограничена част от нея. Нашият общ приятел Сейзед е посветил времето си на религията.
— А твоята специалност?
— Биографии — каза тя. — Изучавала съм живота и дейността на генерали, крале и императори, чиито имена вероятно въобще не си чувал. Елънд Венчър, да познаваш теорията на политиката и водачеството не е като да разбираш хората, живели съобразно подобни принципи.
— И… ти можеш да ме научиш как да подражавам на тези мъже?
— Бих могла — отвърна Тиндуил. — Макар че все още не съм решила дали не си безнадежден случай. Но след като съм вече тук, ще направя каквото ми е по силите. Преди няколко месеца получих писмо от Сейзед, в което се описваха твоите затруднения. Не ме е молил да дойда тук и да те уча, но Сейзед е човек, който умее да постига незабелязано желанията си.
Елънд бавно кимна. Гледаше я в очите.
— Е, ще приемеш ли да те уча? — попита тя.
Елънд се замисли. „Ако е дори наполовина полезна колкото Сейзед, тогава… а и със сигурност имам нужда от помощ в това отношение“.
— Приемам — заяви той.
Тиндуил кимна.
— Сейзед ми писа също така, че си скромен. Това може да е предимство — стига да не позволяваш да ти пречи. А, мисля, че твоята Мъглородна се върна.
Елънд се обърна към прозореца. Завесата се повдигна, вътре навлязоха мъгливи повлекла и зад тях се показа приклекнала, загърната в пелерина фигура.
— Откъде разбра, че съм тук? — попита Вин.
Тиндуил се усмихна — първата мимика, която Елънд видя на лицето й.
— Сейзед ми писа и за теб, дете мое. Двете ще трябва да си поговорим насаме.
Вин се шмугна през прозореца и го притвори. Не си направи труда да скрие враждебността си, нито недоверието си към Тиндуил, докато заставаше между нея и Елънд.
— Защо си тук? — попита тя.
Тиндуил се усмихна отново.
— На твоя крал му трябваха няколко минути да стигне до този въпрос, а ти го зададе почти веднага. Интересна двойка сте вие двамата.
Вин присви очи.
— Но както и да е, време е да се оттегля — продължи Тиндуил. — Предполагам, че ще си поговорим пак, нали, ваше величество?
— Да, разбира се — отвърна Елънд. — Хъм… има ли нещо, което трябва да упражнявам?
— Да — отвърна Тиндуил, докато крачеше към вратата. — Престани да казваш „хъм“.
— Добре.
Хам надзърна през вратата веднага щом Тиндуил я отвори. Първото, което видя, бе, че не е вързана. Не каза нищо: вероятно предположи, че Елънд я е освободил.
— Мисля, че приключихме за тази вечер — каза Елънд. — Хам, ще бъдеш ли така добър да изпратиш госпожа Тиндуил до покоите за гости? Тя е приятелка на Сейзед.
Хам повдигна рамене.
— Разбира се. — Кимна на Вин и излезе. Тиндуил го последва, без да им пожелае лека нощ.
Вин се намръщи и погледна Елънд. Изглеждаше… замислен.
— Тази не ми харесва — рече тя.
Елънд се усмихна и заподрежда книгите върху масата.
— Вин, ти не харесваш никого на първата среща.
— Харесах теб.
— С което само доказа, че не умееш да преценяваш хората.
Тя го погледна учудено, после се засмя. Приближи, се и огледа книгите. Бяха доста нетипични за неговия вкус — повечето приличаха по-скоро на справочници и сериозни научни трактати, но не и за политика.
— Как мина тази вечер? Нямах време да ви слушам.
Елънд въздъхна, седна и се загледа към прозореца с бледорозово стъкло. Беше тъмен и цветовете му отразяваха трепкащите в стаята светлини.
— Мисля, че добре.
— Казах ти, че ще харесат плана ти. Те обичат предизвикателствата.
— Всъщност да.
Вин смръщи вежди.
— Хубаво де. — Заобиколи масата и седна до него. — Какво има? Да не е нещо, което ти е казала тази жена? Какво всъщност иска тя?
— Само да ми предаде някои познания — отвърна той. — Нали знаеш какви са Пазителите, все си търсят публика.