Погледна Клъбс и попита:
— Клъбс, аз добър крал ли съм? По твое мнение?
Генералът го изгледа и Елънд видя в очите му сурова мъдрост.
— Познавам съм и по-лоши — отвърна Клъбс. — Но съм срещал и много по-добри.
Елънд бавно кимна.
— Клъбс, ужасно ми се иска да се справя с това. Никой друг няма да се грижи така за интересите на скаа. Сет. Страф… те отново ще ги превърнат в роби. Аз… искам да съм повече от собствените си идеи. Аз… мечтая да съм човек, когото другите уважават.
Клъбс сви рамене.
— Ако питаш мен, човека го правят обстоятелствата. Келсайър беше самовлюбено конте, но Ямите го промениха. — Погледна Елънд в очите — Може пък тази обсада да са твоите Хатсински ями, Елънд Венчър?
— Не зная — отвърна искрено Елънд.
— Ами тогава ще почакаме и ще видим. Сега обаче едно лице държи да си поговори с теб. — И кимна към улицата, където стоеше висока жена с пъстроцветни териски дрехи. — Каза ми да те пратя долу — рече Клъбс. — Рядко се случва да срещнеш човек, който умее да командва. А тази териска я бива. Мислех ги за покорни и любезни хорица.
Елънд се усмихна.
— Е, Сейзед сигурно ни е разглезил.
— Да бе — изсумтя Клъбс. — А после ще ми разправят, че хиляда години им били подобрявали породата.
Този път Елънд вече се засмя.
— Сигурен ли си, че не е опасна? — попита Клъбс.
— Да — отвърна Елънд. — Проверихме историята й. Вин намери в града неколцина терисци, които я познаха. Изглежда, в родината си е някаква важна особа.
Освен това му бе демонстрирала ферохимичните си умения, увеличавайки внезапно силата си, за да се освободи от въжето. Което означаваше, че не е кандра. А всичко това взето заедно сочеше недвусмислено, че може да й се има доверие — дори Вин го признаваше, макар че продължаваше да проявява неприязън към нея.
Клъбс му кимна и Елънд въздъхна. След това слезе по стълбите, за да се срещне с Тиндуил и да изтърпи поредния урок.
— Днес ще направим нещо за облеклото ти — заяви Тиндуил, след като го отведе в собствения му кабинет, където го очакваше закръглена шивачка с късо подстригана побеляла коса заедно с няколкото си доста по-млади помощнички.
Елънд огледа дрехите си. Не намираше нищо лошо в тях. Панталоните не бяха колосани, както ги носеха другите аристократи, но пък той беше крал — не трябваше ли да покаже собствени предпочитания към облеклото?
— Не виждам нищо, което да не им е наред — рече той и вдигна ръка, за да изпревари репликата на Тиндуил. — Зная, че не са тъй официални, като дрехите, които носят други, но така ми харесват.
— Безобразни са — заяви лаконично Тиндуил.
— Чакай, не разбирам защо…
— Не спори с мен.
— Но нали онзи ден каза…
— Кралете не спорят, Елънд Венчър — прекъсна го с твърд глас Тиндуил. — Те заповядват. А част от способността да заповядваш произтича от външния вид. Небрежното облекло намеква за небрежни навици — както и позата ти, за която, струва ми се, вече разговаряхме.
Елънд въздъхна и завъртя очи. Тиндуил щракна с пръсти. Шивачката и помощничките започнаха да разопаковат пакетите.
— Това е абсолютно излишно — замърмори Елънд. — Вече ми ушиха няколко костюма по мярка. Обличам ги при официални случаи.
— Повече няма да носиш костюми — рече Тиндуил.
— Моля?
Тиндуил го стрелна с яден поглед и Елънд въздъхна и каза:
— Да чуя обяснение! — Помъчи се да го каже заповеднически.
— Досега си се придържал към общоприетата мода, наложена по времето на Последната империя. В някои отношения идеята не е чак толкова лоша — тя създава връзка с предишната власт и показва, че си готов да спазваш традициите. Само че сега се намираш в различно положение. Поданиците ти са в опасност и времето за дипломатични решения отмина. Ти си във война. И дрехите ти трябва да го отразяват.
Шивачката избра един костюм и го донесе на Елънд, докато помощничките разпъваха висок параван.
Елънд го взе колебливо. Беше от бял колосан плат и се закопчаваше догоре. Приличаше на…
— Униформа — заяви той и се намръщи.
— Именно — потвърди Тиндуил. — Нали искаш хората да ти повярват, че можеш да ги защитиш? Е, кралят не е само законодател — той е и пълководец. Време е да започнеш да се държиш, сякаш заслужаваш тази титла.
— Аз не съм войник — възрази Елънд Венчър. — Тази униформа е лъжа.
— Над първото предстои да поработим — отвърна Тиндуил. — Второто не е вярно. Ти командваш армиите на Централната област. Това те прави войник независимо дали си препасал сабя, или не. Хайде сега се преоблечи.
Елънд се скри зад паравана, избута настрани купчина книги, за да си направи място, и започна да се преоблича. Широките прави бели панталони му бяха по мярка. Костюмът имаше и риза, но тя се скриваше напълно под колосаното сако — което се оказа с подплънки. Сакото пък имаше цял куп копчета, изработени от дърво, вместо от метал, както и някакво странно, приличащо на малък щит нещо от дясната страна на гърдите. Върху него бе изрисувана стрела, а може би копие.